Ами да, брахман не може да бъде цел!
Защото той е нашата истинска същност, нашето истинско аз! Как може да си поставяме за цел да станем "АЗ", когато ние сме си аз:) Аз съм си АЗ! От това повече АЗ няма да стане:):)
Но във писанията, за брахман се говори като за "цел която трябва да се поститне".
Например ако ти се казваш Димитър, заспиш и сънуваш, че се казваш Стефан. От гледна точка на Стефан има смисъл да си постави цел да постигне знание за своето истинско АЗ което е Димитър! ИМА СМИСЪЛ:):)

Но от гледна точка на Но от гледна точка на Димитър, няма никакъв Стефан, това е само сън. Няма нужда от цели, няма нужда от практика, няма нужда от абсолютно нищо!

По същият начин от гледна точка на Брахман няма нужда от постигане на никакви цели. Цели няма! Но от гледна точка на ученика, от гледна точка на този който още не е постигнал знание за своето Истинско Аз, има смисъл да се поставя цел.

Затова е нужно да има цели, в началото на пътя, всеки йогин трябва да си има цели. Колкото повече напредва по пътя, толкова по малко цели остават. Когато стигне до края на пътя, остава само една цел. Тази цел е Самадхи, или Нирвана, или както искаш го наричай. В самият край в най-посладната медитация, дори и тази цел трябва да се отхвърли. Дори и желанието за Мокша трябва да бъде забравено:):)

Това е крайната степен на медитацията, това е истинската медитация:):)