>Явно никога не ти се е случвало да се изправиш гол и уязвим срещу превъзхождащата те действителност.

Може би в тоя разговор засегнахме някоя доста чувствителна струна в тебе, та тя започна да пише вместо Дрона, и съответно не особено смислени неща :)

Едва ли съществува човек на тая земя, на който да не му се е случвало да бъде гол и уязвим срещу превъзхождащата действителност. Ами че това по принцип даже е първото нещо, което се случва на всеки - още при самото раждане!

Особено докато човек е малък, постоянно се сблъсква с тая превъзхождаща го действителност. Всъщност дори в момента - да, точно в тоя момент - ти не си ли гола и уязвима пред Вселената? Сигурна ли си, че в следващата секунда няма да ти се случи нещо, което е напълно извън твоя контрол?

И къде е принципната разлика между спането в хижа и спането извън хижа, но не по без нищо като животните, а с дрехи, на шалте и в спален чувал? Защо се самозаблуждаваш така?

" 2000 човека на които мястото им не е там". А кой определя къде им е мястото, ти ли? Говориш за смирение - но такова изказване е пример за точно обратното! Какво право имаш да искаш на планина да ходят само хора приятни за тебе и с твоите мотиви?