Вчерашни цветя

Няма да оставя повече във мен нощта,
да разказва за цветя и отминали неща.
Няма да изгубя вече пясъчните дни,
във земя на злато и сълзи.
Няма да забравя вече изгрева, деня,
който носи мириса на прозрачната роса.
Няма да престане да се носи песента,
идваща от мойта сребърна звезда.

И към безкрая ще вървя,
даже и сред самота,
даже и сред самота.
Със мойте вчерашни цветя,
аз ще видя най-красивата зора.
Аз ще видя най-красивата зора.

Няма да оставя повече във мен нощта,
да разказва за цветя и отминали неща.
Няма да изгубя вече пясъчните дни,
във земя на злато и сълзи.
Няма да престана тихо да шептя слова,
за мечти и времена, бързи стъпки и трева.
И с протегнати ръце към звездното небе,
аз ще видя най-красивата зора.

И към безкрая ще вървя,
даже и сред самота,
даже и сред самота.
Със мойте вчерашни цветя,
аз ще видя най-красивата зора.
Аз ще видя най-красивата зора.

и това също е красиво