|
Човекът е цялост. В тази цялост най-малките и най-големите неща, разгледани от онтологичен план имат едно и също значение. Не случайно в Аюрведа и холистичните медицински традиции при наличие на болен орган се започва третиране не на самия него (както в механистичната западна медицина), но на цялото тяло, психика и съзнание. За удобство обаче, бихме могли условно да разделим целостта на отделни компоненти, изхождайки от тяхната функционалност.
Преди малко с Diva Orhideia обсъждахме концепциите за трите тела и петте обвивки в йога и веданта и понеже напоследък тук се обсъждат едни домашни животинки, реших и аз да се опитам да изградя една подобна метафора.
Традиционно, в йога човек се разглежда като съвкупност от три тела, всяко от които е по-фино от предходното. В основата на всичко е каузалното тяло, карана шарира. То се състои от най-фините подсъзнателни и несъзнавани импулси на нашата същност. Бихме могли да го оприличим на душата, доколкото то е това което според индуизма се преражда. След това идва карана (линга) шарира, финото тяло, наричано още астрално. Това е областта на нашата прана, жизнена енергия. И накрая стигаме до грубото физическо тяло, обозначено като стхула шарира.
Във веданта пък е разпротранена теорията за обвивките на чистото съществуване (Брахман), представена в Упанишадите. Нека само ги маркирам набързо. Това са Аннамая коша (обвивка от храна, т.е. физическо тяло), Пранамая коша (обвивка от жизнена енергия), Маномая коша (обвивка на ума), Виджнанамая (обвивка от знания) и Анандамая (обвивка от блаженство). Според някой източници последната се припокрива със самия Брахман.
Та, идеята ми е, че всяко следващо ниво се различава от предходното по степента на свобода, която неговата форма допуска. Ако например в ума си (маномая) ние можем да летим и да минаваме през стени, то на следващото по-грубо ниво това вече е невъзможно. Най–отдолу, в основата на всичко е пълната и безгранична свобода, съществуването само по себе си, което е неунищожимо и непреходно. Казвам, “най-отдолу”, но това чисто съществуване би могло да се определи по думите на Йогананда като “център навсякъде, периферия никъде”. Всяко едно явление в материалния свят има своя зародиш, своята биджа, която е изходна точка от която то постепенно започва да се разраства и да завоюва позиции в околното му пространство. Не и Брахман. Той е същността отвъд всякакви двойки противоположности като горе-долу, субект-обект и т.н. Всичко останало представлява набор от упадхи (форми, ограничения), наложени върху него. Освен това можем да кажем, че те са наложени и едно върху друго, което и ни дава основания за обсъжданите концепции (коши, дехи). Имаме различни нива, всяко от които се отличава от предходното по това, че са му наложени допълнителни ограничения върху чистата свобода на изразяване. Между другото куриозното е, че ние сме се фиксирали точно на последната степен, в която не разполагаме почти с никаква свобода.
Затова и Вивекананда казва “Осъзнай, че си лъв, спомни си че си лъв”. Той ни призовава да си спомним какво сме били (и то не в дълбочината на времето, а в дълбочината на настоящия момент) и какво в крайна сметка сме.
Можем да си представим по-горните обвивки като някакви други животни, по-ограничени и по-мудни. Все едно имаме вързани в един впряг лъв, овца и костенурка. Не е трудно да съобразим, че цялата тази менажерия ще се движи със скоростта на най-бавното от животните. С течение на времето този маниер на движение ще се вреже до такава степен в съзнанието на лъва, че той ще започне да го възприема като присъщ на самия него. И ако решим да се заемем с лъвотерапия, кое е първото нещо, което трябва да направим? Разбира се, да освободим костенурката. След това ще трябва да пуснем и прасето да си ходи по живо по здраво. Тук някой хора, наблюдавайки ни отстрани ще възкликнат “Но какво правиш, защо се грижиш за овцата и костенурката, нали уж щеше да освобождаваш лъва .” И разбира се ще сгрешат. За да позволим на лъва да се осъзнае и себеизрази чрез своята бързина, ние следва да премахнем онова което му пречи. В това се състои и пътя на йога. Всяко упражнение в йога е упражнение за съзнанието. Яма е пракика за съзнанието. Нияма е набор от практики за съзнанието. Асана е практика за съзнанието. Пранаяма е практика за съзнанието... и така нататък, точно както освобождаването на костенурката е упражнение за лъва, то обслужва свободата на лъва.
Животът е хубав. 
|
Три тела, пет обвивки и други животни
