.. За теб може да е идалистично и несвързано, но за мен всичко си е както трябва и ма мястото си..
Ще ти я разкажа като за възрастен
Стопанинът е учителя, който всеки от нас е имал, който е отворил вратата на кочината. към безкрайността.
Прасето е ученикът, който търси себе си в целия Свят. Сблъсква се с трудности и нещастието на хората и решава да се върне. И както винаги в такъв момент всеки от нас си намира удобното извинение, за да непродължи напред(в случая това че стопанинът му го обича). И точно когато най-малко очаква среща нещо което променя живота му завинаги - Любовта...
Опиянени от нея вълкът и прасето загубват и намират себе си, загубват Егото си(забравят че са вълк и прасе) и се намират такива каквито са а не такива каквито хората ги възприемат.
Физически те са прасе и вълк като всички прасета и вълци, но духът им е необикновен, няма други като тях на Земята...
Човек трябва да е такъв, какъвто е, а не такъв какъвто хората очакват да бъде!Тогава е щастлив, защото е свободен..

Ако си се влюбвал някога истински ще ме разбереш