Не знам, понякога нещат изглеждат ясни и предсказуеми и какъв смисъл има да правя нещо, на което ще знам вкуса като се случи, ако е прозаично?


Не зная дали съм го разказвала тук това...ако съм, моля да ме извинят другите...та не беше кой знае какво, но за мен има голямо значение. Веднъж бях много зле, бях зациклила от всякъде и всичко ми се струваше ясно и предсказуемо, плоско и безинтересно, не виждах дори смисъл да се живее заради това. Но тогава сънувах нещо..спомням си едни думи - да се радвам на малките неща...и знаеш ли, оказа се много, много трудно ! Винаги искам нещо повече, нещо по-необичайно, по-не знам си какво, по-хубаво, без дори да знам, какво имам. Просто го приемам - това е познато и от там - скучно. Да, ама като взех да се замислям започнаха да изкачат едни зайци, едни чудесии ;)..по-големи и по-интересни и по-истински от всякакви други неща...Та стана ми интересно и се отказах да давам оценка, без да познавам нещата....е, докато го постигна има бая време да мине...а дотогава имам много "познати" неща за откриване

Сигурно, предполагам, че всяка индивидуалност се стреми към супериндивидуалност, но в моите представи супериндивидуалността е развиване на пълния собствен потенциал. Затова няма смисъл да искам да стана суперчовек, а ако мога да бъда себе си, аз ще съм и този суперчовек едновременно. А си мисля, че и природата не търпи разни ръбове, пък ако всичко се стреми към нещо супер по-хубаво, тогава нещо картинката ще дърпа на едната страна. Но ако всяко нещо бъде точно това, което е, тогава всичко е уравновесено, защото има такива и онакива неща А в крайна сметка то и няма такива и онакива, ами си има просто точно такива, каквито са...щото кой е този, който може да определи дали нещо е хубаво или лошо и има ли го въобще

Хехех а за луната....как не...то аз пия, пък метлата нещо прихваща...последния път направо щеше да ме пребие по пътя за вкъщи