В съседната тема Заек сподели как се е избавила от едно незавидно състояние на духа, осъзнавайки че нейния дом е вселената. Бих искал да поразсъждаваме върху това прозрение.
Ти не просто живееш във вселената, в известен смисъл ти СИ вселената. Помисли за това, че на всяка една точка от нея, съответства точка в твоето съзнание (независимо дали е активирана или не). И всичко това почива върху една безкрайна основа от чисто съзнание. Тя е твоето истинско Аз, нещо повече – тя е НАШЕТО истинско Аз (защото, ако няма качества, прикачени към него, как ще кажем, че то е твоето или моето). Това, което ни поднасят сетивата са просто наложени по определен начин формички върху него.
Това е като да правиш сладкиши. Взимаш тестото, отрязваш го по определен начин с куха метална фигурка и го изпичаш. После може да си въобразиш, че той е толкова вкусен заради самата му форма на рибка, маргаритка или каквото и да е там. Но неговата истинска същност е другаде и тя не е възникнала в момента на отрязването. Самото оформяне е просто за да радва децата. Нашият ум е като едно дете, което е намерило линийка с деления, в единия край на която пише “приятно, правилно, високо...”, а на другия край “неприятно, погрешно, ниско...”. И ето че то е изцяло погълнато от нея и започва да мери всичко което му се изпречи, започва да мери безкрайното. Чува една мелодия и слага линийката върху нея. Вижда една картина и я измерва по всички възможни начини... на ширина, на дължина, според наситеност на цвета, според това колко му е харесала и така нататък... но в един момент в него започва да се поражда едно усещане, че колкото и да мериш, винаги остава нещо върху което линийката не можа да бъде сложена и това е точно самият субстрат на нещата. Можеш да прожектираш всичко върху екрана, но не и самия прожекционен апарат. А той е в основата на всеки филм – хубав, лош, трилър, екшън, порно ако щеш...
И ето, че нашето дете решава да прибере линийката в чекмеджето и да потъне в Неизмеримото и Неизразимото.
Това е медитацията.
Това е йога.
Животът е хубав.
|