|
СЕДЕМ ДНИ ЖИВОТ ДО СМЪРТТА
Шукадева Госвами, казал на Махараджа Парикшит, че седем дни живот са достатъчни за постигането на съвършенство. Той успокоил царя със следните думи: “На тебе ти остават само седем дни живот. Не си мисли, че това е малко време. То е напълно достатъчно. Най-важното в случая е правилното оползотворяване на всяка секунда.” Понастоящем, ние не знаем с колко време разполагаме на този свят. Независимо от това, трябва да дадем най-доброто от себе си, като се опитаме да оползотворим правилно всеки миг, който е пред нас. Ние не трябва да гледаме с пренебрежение на този съвет и да си мислим: “Бъдещето е пред мен. Винаги, когато пожелая аз мога да се впусна в печелившата авантюра, която представлява духовният живот.” Точно обратното, нито секунда не трябва да бъде пропиляна напразно. Лонгфелоу, в един от своите стихове казва:
Не вярвай никога в Бъдеще омайно.
Остави Смъртта да взима своите души.
Действай, действай, в живителното Настояще.
Със сърце и Бог над твоята глава.
В момента настоящето е в наши ръце. Бъдещето ни е неизвестно. Затова трябва максимално добре да се възползваме от времето с което разполагаме. И как най-добре да го оползотворим? Като го прекарваме в обкръжението на светци и свещени писания.
Духовната чистота трябва да бъде измервана в степента на саможертва в името на цялото, а не в името на някакъв частичен интерес. Абсолютното цяло се разкрива пред нас в образа Си на продавач на раса (акхила расамрита мурти), който е въплъщение на Абсолютното Добро и е съвършения автоктрат, творец и предопределител на всичко, което виждаме. Нашият идеал за саможертва, трябва да бъде толкова възвишен, че ние да сме способни да отхвърлим дори плодовете на собственото си себеотдаване. Пълното ни безкористно себеотрицание се нарича атма-ниведанам. Атманикшепа е още по-силна дума за саможертва. Тя означава “ да се хвърлиш отчаяно към Абсолюта”. Ние трябва отчаяно да Му се отдадем. При това, жертвайки себе си, е необходимо да бъдем много внимателни да не търсим задоволяването на друг страничен интерес различен от този на Центъра. Вечното предназначение на жертвоприношението е да удовлетвори най-красивия и привлекателен център, който се казва Кришна.
За да разберем това, на нас са ни необходими две неща – транседентално знание (самбандха) и средства, с които да постигнем целта си (абхидхея). Ако правилно осъзнаем това, реализацията на нашата крайна цел (прайоджана) ще последва от самосебе си. Ние трябва да бъдем напълно наясно какво представлява центъра на нашата обич. Затова от първостепенна важност за нас е обекта, от който идва нашето удовлетворение (самбандха) и степента на саможертва, която е олицетворение на нашата искреността (абхидхея). Това може да бъде разбрано от писанията и светците. Ако се стремим към постигането на най-възвишената цел и и се отдадем с цялата искреност, която притежаваме, тогава нейната реализация ще последва автоматично. Ние не трябва да мислим за отплатата, която ни очаква в резултат на положените усилия. Тя сама ще дойде при нас. Съзнанието ни трябва да бъде погълното само от една мисъл - как безупречно да извършаме своите задължения. Разбира се много важно е също да знаем на кого се отдаваме и каква ще бъде нашата награда. Това са въпроси, върху които трябва да разсъждаваме, да ги дискутираме, като накрая приложим напрактика своето решение. По такъв начин, ние трябва да се опиваме да живеем в безкрайната реалност. Цялото ни съществуване трябва винаги да бъде ангажирано с култивирането на безкрайна любов и неизмерима красота, както е заръчал Шри Чайтаня Махапрабху.
Бхакти Ракшак Шридар Махараджа
|
Едно ново вдъхновение
