Стана ми топло и нежно да прочета това, въпреки, че много неща, за които пишеш, не разбирам, тъй като не съм ги изпитала.
Благодаря

Бих искала да те попитам нещо... и другите също...
От една страна изпитвам стремеж, привличане и желание да вървя по духовен път, а от друга прекалено много обичам удоволствието от многообразието на света, както го нарече Раджа - и се получава своеобразно раздвоение... Сблъсквали ли сте се с това и как са се разрешавали за вас подобни ситуации? Това, което чета - попрочетох клуба доста назад, може би 30 страници, звучи и изглежда, сякаш никога не сте имали и най-малкото съмнение, колебание и несигурност. Това ме плаши, аз съм прекалено земна и огнена /ако искате дори по хороскоп/, прекалено неумерена - а това са слабостите и препъникамъните на Духовния път. Разбира се, имам успокоението, че всеки е точно там и всичко е точно такова, каквото "трябва" - но това е недостатъчно, за да помири стремежите и страстите ми :) Една част от мен иска да познае единението и блаженството, другата е малко хулиганска и предпочита не толкова фини и възвишени удоволствия, не обича да се лишава, не обича да се ограничава и го изпитва като насилие... А от трета страна пък, имам алергия към посредствените неща и непрекъснато се излавям в посредственост, което няма как да ме радва... Била съм на ръба да се отдам изцяло на духовното, както съм била и на ръба да го зачеркна, само и само да избягам от раздвоението. Но не съм направила нито едното. Люлея се, а времето си минава...



Devotion frees.