Както може да се предполага, утопичните идеи не са от вчера. Един от първите новоевропейски утописти е Томас Мор (1478 - 1535). В своето съчинение "Утопия" той представя своя план за едно алтернативно социално устроиство. Сметнах, че на някои от вас ще бъде любопитно да научат нещо повече за тези идеи на Мор, затова по - долу привеждам кратко изложение, направено от неговия сънародник Бъртранд Ръсел в "История на западната философия". Между другото Ръсел пише този текст в момент в който изглежда утопичните концепции за държавата и обществото надделяват. По това време фашизма и комунизма доминират, и само Великобритания и САЩ остават като острови на демокрацията (Франция вече е завзета от нацистите). Приятно четене.


Утопия е някакъв остров в Южното полукълбо, където всичко се прави по възможно най-добрия начин. Той е посетен случайно от един моряк на име Рафиел Хитлодей, който прекарва на него пет години и се завръща в Европа единствено за да доведе мъдрите островни институции до знанието на цялата общественост.
На Утопия, както и в Платоновата република, всички неща са общо притежание, тъй като общественото добруване не би могло да процъвтява там, където има частна собственост, както без комунизъм не би могло да съществува равенство. В диалога Мор възразява, че комунизмът би направил от човека безделник и би разрушил уважението към висшестоящите; на това Рафиел отговаря, че никой, който е живял на Утопия, не би твърдял подобно нещо.
На Утопия има петдесет и четири града, изградени до един по общ план, като изключение прави само столицата. Всички улици са широки по двадесет фута, а всички отделни домове са напълно еднакви - с една врата към улицата и друга към вътрешния двор. Вратите не се заключват и всеки може да влезе във всяка къща, покривите са плоски. На всеки десет години хората сменят къщите си - очевидно за да предодвратят появата на каквото и да е чувство за собственост. Извън градовете има ферми, в които се трудят и живеят не по-малко от четиридесет души, между които и двама крепостни; всяка ферма се управлява от стопанин и стопанка, които са възрастни и мъдри. Пилетата се мътят не от кокошки, а в инкубатори (които по времето на Мор все още не съществуват). Всички са облечени еднакво, като се изключат малките присъщи на женското и мъжкото облекло различия, както и тези в облеклото на женените и неженените. Модата никога не се променя и няма никаква разлика между летните и зимните дрехи. Работното облекло е от повече или по-малко обработена кожа; всеки комплект издържа по седем години. Когато приключат с работата, те си хвърлят по едно вълнено наметало направо върху работните дрехи. Всички наметала са еднообразни и са с естествения цвят на вълната. Всяко семейство изработва собственоръчно одеянията си.
Всички без разлика между мъже и жени работят по шест часа дневно - три предиобед и три следобед. Всички си лягат в осем и спят по осенм часа. Рано сутрин се четат лекции, на които се стичат тълпи, макар да не са задължителни. След вечеря всички разполагат с час за игри. Шестчасовият труд е напълно достатъчен, доколкото там не съществува безполезен труд; у нас, казва той, жените, свещениците, богатите и просяците не вършат почти нищо полезно, а и поради съществуването на богаташи голяма част от полезния труд се попилява впроизводството на ненужен разкош; всичко това е избегнато на Утопия. Понякога там се достига до свръхпроизводство и стопаните обявяват временно по-кратък работен ден.
Някои от мъжете биват избирани да се отдадат на науките и се освобождават от всякакъв друг вид труд. Всички хора, свързани по някакъв начин с управлението, се избират от средите на образованите. Управлението е представителна демокрация със система на непряко избиране; оглавява я принц, който се избира пожизнено, но може да бъде отстраняван за прояви на тирания.
Семейният живот е патриархален; женените синове живеят в дома на баща си и са ръководени от него, освен ако не го е погнало старческото слабоумие. Ако някое семейство се разрасне прекалено, излишъкът от деца бива разхвърлян по други семейства. Ако някой град се разрасне прекалено много, излишъкът от жители бива пренасочван в друг град. Ако всички градове се разраснат прекалено, се построява нов град върху необработваеми земи. Няма изрични указания какво да се праи, когато пруивършат необработваемите земи. Клането на добитък за храна се извършва изцяло от крепостните, за да не се учат на жестокост свободните граждани. Съществуват болници, които са толкова чудесни, че разболелите се ги предпочитат пред домовете си. Храненето у дома е позволено, но повечето хора предпочитат обществените трапезарии. Там “гнусната работа” се поема от крепостни, но готвят свободни жени, а ястията се поднасят от поотрасналите деца. Мъжете сядат на една трапеза, жените на друга; кърмачките и майките с деца под потгодишна възраст се разполагат в отделен салон. Всяка жена кърми своето собствено дете. Децата над петгодишна възраст, макар и прекалено недорасли за сервитьори, “стоят в близост, изправени в благовейно мълчание”, докато възрастните похапват; за тях няма отделно приготвена храна и им се налага да се задоволяват с остатъците, които им подхвърлят от трапезата.
Колкото до женитбата, и мъжете, и жените са сурово наказвани, ако не са запазили девствеността си до светлия ден на бракосъчетанието; а всеки стопанин, допуснал в дома си съпружеска изневяра, рискува да се доведе до безчестие заради немарливото си отношение. Преди бракосъчетанието булката и младоженецът се оглеждат един друг без дрехи; никой не си взема кон, преди да го е видял без седлото и юздите - при брака би трябвало да се подхожда по същия начин. Разводът е възможен за всяка от страните при прелюбодеяние или “нетърпимо своеволие”, но виновната страна няма право на повторен брак. Понякога е възможен и разводът по взаимно съгласие. Рушителите на брака се накават с робство.
Съществува външна търговия, свързана главно с набавянето на желязо, което не се добива на острова. Търговията е свързана също така и с военните нужди. Жителите на Утопия са безразлични към бранната слава, макар и всички те да са обучени във военното изкуство - както мъжете, така и жените. Те се вдигат на война по три причини: за да защитят собствената си територия от чужд завоевател; за да освободят от врага земите на някой съюзник; и за да освободят някой народ от бремето на тиранията Но винаги, когато съществува възможност, прибягват до услугите на наемници, които да се бият вместо тях. За целта те се стараят да задължат други народи към себе си и да уреждат дълга им под формата на осигуряване на наемници. С оглед на военните нужди те намират за целесъобразно да притежават известни сребърни и златни запаси, доколкото с тях заплащат на наемниците.Самите жители на Утопия не притежават пари и показват пълно презртение към златото, като го използват за направата на нощни гърнета и на вериги за крепостните. Перлите и диамантите се използват като украшения за невръстни деца, но не и от възрастните. Когато са във война, предлагат богато възнаграждение на онзи, който убие противниковия владетел, и още по-щедро на този, който го плени жив, или пък на самия принц, ако се предаде по собствено желание. Милостиви са към редовите войници на врага,”тъй като знаят, че те са доведени и насилени да воюват от необузданата лудост на своите оринцове и предводители”. Жените се сражават не по-лошо от мъжете, но не са задължени да воюват. “Бойни машини те изобретяват и създават с удивителна вещина”. Както бихме могли да се убедим, отношението им към войната е по-скоро чувствено, отколкото геройчно, макар и да са способни на големи подвизи при нужда.
По отношение на етиката, както узнаваме, жителите на Утопия са склонни да мислят, че щастието се състои в удоволствието. Този възглед обаче не води до неблагоприятни последствия, доколкото местните смятат, че на онзи свят добродетелните са възнаграждавани, а злодеите - наказвани. Не са аскети и смятат говеенето за глупост. На острова съществуват множество религии, проявяващи взаимна търпимост. Почни всички вярват в Бог и безсмъртието; малцината, съставляващи изключение от това правило, не били признавани за граждани и не участвали в политическия живот, но не били подложени на никакви други гонения. Някои свети мъже се въздържат от месо и женитба; тях хората смятат за свети, но не и за мъдри. Жените също могат да приемат свещенически сан, стига да са стари и овдовели. Свещенослужителите са малко на брой; те са уважавани, но не притежават власт.
Крепостните са хора, осъдени за отвратителни престъпления, или пък чужденци, осъдени на смърт в своите държави, които утопийците са се съгласили да приемат като крепостни. В случай на болезнена и неизлечима болест пациентът бива съветван да се самоубие, но за него се полагат нежни грижи, ако не се реши на това.
Рафиел Хитлодей разказва, че проповядвал християнството на утопийците и че мнозина от тях го приели, когато установили, че Христос се противопоставя на частната собственост, Важността на комунизма е непрестанно подчертавана; почти към самия край на книгата ни се казва, че при всички останали народи “прозирам единствено някакво съзаклятие на богатите, осигуряващи собственото си благополучие уж в името на всеобщото благоденствие.”
Утопията на Мор е удивително свободомислеща в много отношения. Тук надали става дума толкова за проповядването на комунизъм, което е в традицията на много религиозни движения. Имам предвид по-скоро онова, което той казва за войната, за религията и за религиозната търпимост, срещу безпричинното избиване на животни (в книгата се натъкваме на един изключително силен пасаж, противопоставящ се на лова) и в полза на едно по-милостиво наказателно право. (книгата започва с изложение, насочено против смъртното наказание за кражба.) Трябва да признаем обаче, че животът в тази Утопия би бил непоносимо потискащ. Разнообразието е съществено необходимо за щастието, а в Утопия надали има нещо подобно, но това е недостатъкът на всички планирани обществени системи - както въображаеми, така и реални.

Животът е хубав.