Малко се поколебах, дали трябва да продължа разговора си с теб. обаче за да отстоя принципа, да не оставям нещо което съм започнала - недовършено - ще направя каквото е нужно.
приемам за даденост - щом съм попитала - това означава, че искам да знам. това значи - да отговориш на въпроса така както е зададен.
Ако за теб е възможно, разбира се.
А по какъв начин - това е въпрос на избор на момента...

Алхимията, няма проблеми, че да се занимаваме с тях.
Проблемите са на хората - да направят каквото трябва за да използват даденостите. имам опит с алхимични преобразувания "от хилядолетия", ако мога образно да се изразя...но навярно не е нужно да ти обяснявам, че когато някой е готов да поеме всички "рискове" и да даде всичко от себе си за нещо -това "нещо" му отваря вратите си и му позволява да бъде "проводник". Та, моят интерес, не е как се справяш ти със задачките си - идеално предполагам -нямаш друг избор :).
А как се чувстваш, как се справяш със самия себе си.
Като искам да се прескочат етапите - в които трябва да сме нищо - т.е. по-ниски от тревички, в които трябва да се крием, в които трябва да ни няма, в които трябва да сме само средства или да сме някои други. в които ни е страх, или сме безумно смели...Отвъд тези неща как е. Това искам да знам...
и защо понякога някак спонтанно се получава необходимост от общуване с "непознати" :))

А смятам, че интуицията не е единственото нещо, което се грижи за нашата безпогрешност