Не, аз нямах превид, че се е случило с мен чак такова нещо. Просто нещо малко, което обаче за мен е ново. Определено не съм постигнала да се разделя с дуалността

"В това състояние не би могла да изживееш момента такъв, какъвто е. Това се получава, когато след него няма разсъждения, съмнения, въпроси, чувства.най-лошото е, че се чувстваш виновна. За какво? Защо? Защото ти минават такива мисли? Или защото изпитваш такива чувства?
Когато се отдадеш напълно, когато се отпуснеш, когато се потопиш в момента - не отиваш в единия от ъглите. Напротив - точно тогава си центриран."

Хареса ми
Да,тези мисли идват след като изживея определен момент, тогава едва ли съм в състояние да го анализирам. Лошото е, че преминава...Мислех си, че човек трябва просто да се научи да превключва - във всеки един момент...от един - на друг и да си ги изживява...тогава и време няма да има да идват такива мисли........ахахах...ама и аз си ги философствам едни...

"В този случай АЗ не съществува. Съществува само СЪМ"

СЪМ, СЪМ, СЪМ......е не го разбирам все още...

Засега се отъждествявам с това,което мисля, с това, което чувствам и с това, което правя...хммм.....напоследък най-вече с действията си...
А пък те...действията...ги оставям на усета...знам, какво искам, знам и че ще ми се даде...ако щеш Бог или там нещо се грижи да получа всичко, когато трябва...единственото е да слушам и да гледам и да усещам....трябва да съм тиха....еехх...някой ден ще утихна...но не го преследвам...то ще си дойде самичко...така мисля поне...