Ако не възразявате, да отидем по-навътре в темата. Какво е нужно за един духовен купон/среща? Под такъв купон разбирам именно среща като тази, която коментираме сега. Приятелска среща на хора, които освен друго имат и определени духовни интереси и занимания. Та, какво е нужно съвсем практично за да “стане” такава среща по най-добрия начин? Ето, някои имат опит от преди една седмица, може ли нещо да се направи по-добре? Нямам намерение да критикуваме последната среща, нито да философстваме, а просто да използваме нещо станало като отправна точка.

Не съм съгласен с Хуанджи, че “каквото било, било”. Напротив, ако човек разбере дълбоките неща на това, което се е случило (не зависимо какво е то), би могъл да отиде отвъд него.

Титикша обясни афинитета си към виното заради вкусовите му качества, но това, което каза necrossumus ми се струва много по-точно, а именно, че алкохолът предразполага човек към отвореност и искреност. А това са разбира се нужни неща за един хубав купон. Въпросът е обаче въпросните духовни хора не могат ли и по-друг начин да са отворени и искрени? И примерно Титикша да пие любимото си питие и сам?

Към Су – какво разбира под хубав купон (нали последният според нея бил вял)? Достатъчно ли са само разни свирчици, клоунски маски, пък даже и танци за да й хареса купона ? И ако не, какво друго трябва?

И към останалите, които са били в "Пъдпъдъците", какво биха предложили съвсем позитивно за една следваща среща? Страхувам се, че ще трябва да се оправим сами по темата, защото Патанджали никъде не е писал за купони.