|
|
| Тема |
 Филемон |
|
| Автор |
Drona (чирак) |
|
| Публикувано | 06.12.04 16:01 |
|
|
|
С който се познаваме по-добре знае моята история за двамата ми учители.
По време на практиката идват едни такива моменти, когато чувстваш че си на прав път и както си се засилил и хоп.... практиката започва да буксува. В един определен момент забелязах, че когато практиката ми стигне до задънена улица получавам едно "потупване по рамото".... някакъв контакт с някого, който е извън мен, и който иска да ме накара да се огледам и да видя новата посока на движение.
Отначало посрещнах това явление с голямо недоверие и съпротива.... всички сме чели за обсебвания и всякакви подобни ужасии и първата ми мисъл беше в тази посока. Но като мина време разбрах, че наистина имам голяма позла от този контакт. И една вечер отправих мислен въпрос:" Кой си ти?" В отговор видях двама души и някак разбрах, че тия двамата имат тежката задача да ме дундуркат.
Реших че съм се побъркала от тая практика и след така и така съм си луда защо да не продължа да се опирам на помощта и на хапливите им забележки.
Нямате представа какво беше облекчението ми, когато разбрах, че това си е нещо в реда на нещата.
Ето какво е споделил Юнг по този въпрос:
"Филемон се появи най-напред в един мой сън. Филемон и другите фигури от моите фантазии решително затвърдиха у мене убеждението, че в психиката има неща, които не правя аз; те възникват сами и имат собствен живот.
Филемон представляваше някаква сила, която не бях самият аз. С него водех разговори и той изричаше неща, които не бях мислил осъзнато.
Обясняваше ми, че се отнасям към мислите си така, като че ли аз лично ги създавам, докато те според него водят свой собствен живот...
По този начин той постепенно ми обясни психическата обективност, "реалността на психиката".
Тогава ми изглеждаше твърде реален, като жива личност. с него се разхождахме из градината и за мене той представляваше онова, което индийците наричат "гуру".
...
Петнадесет години по-късно ме посети един възрастен, високообразован индиец, приятел на Ганди, с когото беседвахме за индийското образование, по-точно за отношенията между гуру и чела. Аз го попитах неуверено дали не би ми описал личността и характера на своя гуру:"О, да. Това беше Шиванкарачаря"(коментатор на Ведите, починал преди столетия).
"Значи имате предвид един дух?"
"Има и духове гуру. Повечето предпочитат живи хора за гуру. Но има и такива, които вземат за учител някой дух".
Тази информация за мене бе не само утешителна, но и просветляваща. Значи по никакъв начин не бях се отклонил от света на хората, а само преживях нещо, което може да се случи на човек, който полага подобни услия"
Уф.... ако знае Юнг като го е писал това аз какво облекчение изпитах..... 
| |
| |
| 
|
|
