Напълно съм съгласен с всяка твоя дума с изключение на "съвършенството вътре във вас". Мисля, че такова животно нема, а постулирането му означава черно на бяло скок в обятията на религията. Обясни ми как може нещо "съвършено" (още повече вътре в нас) да се пръкне в "несъвършения" свят освен под командата на "Оня Съвършения" с ореолчето. Също така не разбирам защо светът да е "несъвършен"? Светът е сляпа стихия, която си е такава, каквато си е, а нашето харесване или нехаресване на нейната същност е съвсем друго нещо, което няма нищо общо с някакво нейно "съвършенство" или "несъвършенство", а е продукт на нашата дребничка, мъничка, егоистична, антропоцентрична и пр.гледна точица. Изкушавам се да цитирам Файнман: "Трябва да възприемаме света такъв, какъвто е - един абсурд". Та опитите да си намерим удобно местенце в света и усилията ни да го променяме според мен биха били по-плодотворни, ако го даваме малко по-скромно и гледаме на нещата не от надутия пиедестал на "вътрешно съвършените творения божии", а от по-адекватната, макар и банална гледна точка на дребни абсурдчета, неразделно интегрирани частици от Големия Абсурд. В това няма нищо срамно, никакъв фатализъм, никакво самоунижение или нещо подобно. Само жабата да си знае гьола.