Не е наивно.
Както стана ясно, тук не става въпрос за различаване в обичайния смисъл на думата - между масата и стола примерно, а между две неща:
1) всеки един обект, който има за причина друг обект (и съответно е причина за трети някакъв), т.е. тук масата и стола не се различават, доколкото и двете спадат към тази категория (наричана от индусите пракрити или мая). В математиката има една наука топология, която класифицита обектите в пространстовото на базата на това какви трансформации са необходими за да се преобразува едното в другото. Примерно, ако е възможно да превърнеш обект А в обект В без разкъсвания (казано на обикновен език), то от гледна точка на топологията обектите са еквивалентни и с тях се работи като с един. По подобен начин, погледнато от точка 2 няма разлика между обектите в настоящата точка - между тях съществува релация на топологична еквивалентност. Това е и идеята на ведантическия принцип, че всичко е едно.
2) абсолютната и непроменлива основа или същност на всичко от предходната точка.
Всяко нещо от т. 1 придава определена форма на съзнанието ни, съответсваща му. За нас този процес на непрестанни смени на една форма с друга е самия живот. Според йога, това е толкова правилно, колкото би било, ако кажем, че образите в огледалото са самото огледало. За нея разликата между горните две точки е всъщност разликата между
1) модифицираното съзнание, т.е. съзнанието, ограничено от формата на даден обект и
2) чистото съзнание
Както става ясно, за различаване при повечето хора не може да се говори, най-малкото, поради това, че те и не подозират за съществуването на т.2. За капак на всичко те виждат т. 1 като много. Има едно психическо заболяване при което се виждат съставните части на нещата, но не и цялостта която образуват. Ако покажеш на такъв човек рисунка на очила и го попиташ какво вижда, отговорът ще бъде "две кръгчета и две ченгелчета", а не "очила". Ако му покажеш тази картинка , той ще ти каже, че това е една окръжност, една дъгичка и две точки.
Според йога, обичайния поглед върху света е много подобен. Ние не можем да видим усмивката, защото сме се заели усърдно да класифицираме и подреждаме. Създали сме огромна наука, която посочва с показалката и ти казва
1) това е уста, състояща се от
а) горна устна
- тя е направено от тази и тази тъкан, тези и тези клетки
б) долна устна
- ...
2) това пък е нос
....
3) око,
4) още едно око
5) устата е заела леко овална форма...
и т.н. и т.н.
И като си помислиш, че зад всичко това стои просто една усмивка, породена от твоите и моите постинги, която ти и аз не можем да видим...
|