Любовта е нещо, което трябва да се разбере вътрешно, да се изживее искрено. Но вместо това човек много говори за любовта и все пак няма място за нея в живота му. Няма да намерим по-лъжлива дума от "любов".

Човешкото съзнание става все по-сексуално и сексуално. Нашите песни, картини и цялата култура се концентрират около секса - защото и нашите умове се въртят около оста на секса. Никое животно в света не е така сексуално като човека. Човекът е сексуален винаги - буден или заспал, със своите маниери и етикеция. Във всеки един момент човек е преследван от секса. Поради това човек се разлага отвътре и цялото му същество е станало невротично. Докато човекът не се освободи от своята извратена сексуалност, няма възможност да се прояви любовта.

Потокът на любовта все още не е излязъл наяве в човека. Тъй като човекът се е повредил, затова и любовта не се е развила. Ние обвиняваме за това ума, казваме, че е отровен. Тези, които деградират ума, са отровили любовта. Те са възпрерятствали растежа на любовта.

Нищо в този свят не е отрова. В цялото творение на Бога няма нищо лошо, всичко е нектар. Само човекът е този, който е ТРАНСФОРМИРАЛ ТАЗИ ПЪЛНА ЧАША С НЕКТАР В ОТРОВА. И едни от главните виновници за това са така наречените учители, светии, както и политиците и масовата култура.