|
ВЪВЕДЕНИЕ В МАХАМУДРА
Лама Оле Нидал
Въведение към новото издание на Махамудра от Лама Оле, което е коментар на Чаг Чен Монлам – текст, съставен от 3-ия Кармапа
Всяко наблюдение на външния и вътрешния свят ни води към ума. Само умът е непрестанно и истински присъстващ, макар и не като “нещо.” Съзнанието е като пространството, непроменливо и безвременно, докато неговите обекти са обусловени. Външният свят, както и вътрешните състояния на съществата, се появяват, променят се и изчезват. Само преживяващият е безвременен, безграничен и навсякъде.
Великият Печат, на санскрит Махамудра, а на тибетски Чаг Чен, е бил преподаван от Буда, за да пробуди напълно потенциала на ума и за да сложи печата на неговата просветлена природа. Всеки, който почива в сияйността на огледалото, докато се наслаждава на образите в него и осъзнава неразрушимостта на океана под играта на вълните, е достигнал крайната цел.
Пътят там е непрестанно увеличаващо се преживяване на богатство и блаженство, които просветлението прави постоянни. Това започва да се проявява в кратки и слаби форми в миговете, когато умът не се разсейва от никакви навици или очаквания. Не-медитиращите също могат да вкусят част от тази сила по време на свободното падане преди да се отвори парашута или когато са на бърз мотоциклет, а всички (надявам се) го познават от сексуалното обединение. То се появява като светкавица докато кихаш, като радостно “а-ха” спрямо ново и поразяващо прозрение или когато споделяме добротата и радостта на другите. Медитацията, обаче, е краткият и научен начин да направим това състояние постоянно. По-конкретно, трите “стари” или “червено-шапкови” школи на Тибетския Будизъм, които се фокусират върху практиките на Диамантения Път за възгледа и трансформацията, могат да превърнат подобни моменти в трайно преживяване. Дори съвсем кратък обмен с носител на осъзнаването на Великия Печат може да даде начало на подобен процес на съзряване, но близкото приятелство с него или взаимодействието в неговите групи, е винаги най-ефективният метод. Тогава в медитация, както и в живота, можем да преживеем нарастващо и радостно единство с явленията, докато страданието и отчаянието определено бъдат видени като нещо ненужно и странно.
“Пространството е радост.” “Всяко явление е свободната игра на ума.” “Използване на тялото и речта за пробуждане на просветления потенциал на съществата.” През 2 500-те години след смъртта на Буда подобни изявления на прозрение и стремеж са били знак за безграничното духовно богатство на будистките осъществители. Те сочат към целта и пътищата на Великия Печат, а умелата работа с такива средства дава възможност на независимите хора да помагат и на другите. Избягвайки интелектуални и емоционални капани, прозренията, които се получават в резултат на всичко това, потвърждават, че и това, което е относително – пътя, и абсолютното – целта, са в същността си радост. Сред често срещаните на духовния пазар днес моралистични или повърхностни предложения, такива поучения трябва да предизвикват нарастващо привличане.
Просветлението е пълното развитие на качествата и способностите на съществата, включително и необходимото качество на разума. Стъпките към това състояние не могат да бъдат лековати или екзотични. Преди 700 години Кармапа е знаел това. Потапянето в артистичната сила на следващите психологично-ефективни 25 строфи няма да бъде достатъчно. Без критичен анализ няколко нива на смисъл ще бъдат осъзнати твърде бавно. Затова аз понякога избирам коментари, които отварят очите и звучат конфронтационнно за един свят, който се опитва да остане блажено неосъзнаващ трудните факти. Така развитият критичен възглед изостря разбирането на текста, който отново ни дарява със зрял възглед за света и способността да се справяме с ежедневните ситуации.
Всяко развитие в Будизма започва от критичния анализ на настоящите условия. Това ни позволява да разберем по един непоклатим начин, че настоящият момент предлага най-ценните и удивително редки условия и че в същност човек може да направлява живота си съзнателно към освобождение и просветление.
Първо, само малцина в света имат шанса да се срещнат с пълните учения на Буда от позицията на образовани, свободни и силни хора и само частица от тези хора действително използват късмета си.
Второто разбиране се фокусира върху разбирането на всичко външно и вътрешно. Можем да умрем всеки един момент и само пространство-осъзнаването на ума присъства винаги и навсякъде. Това прави ума жизнено важен и човек осъзнава причините за това да се практикува тук и сега.
Третото наблюдения е съсредоточено върху причина и следствие (санскр. Карма, тиб. Лае). Във всеки миг мислите, думите и действията на съществата посяват семената на тяхното бъдеще. Тъй като резултатите ще имат същия емоционален цвят като причината, която ги е създала, струва си да бъдем много внимателни.
Накрая, разбираме мъдростта да вървим по пътя на общия растеж. Става все по-очевидно как всички същества се стремят към преходно щастие, докато се опитват да избегнат страданието. Просветлението, обаче, е най-огромното щастие от всички и не може нито да изчезне, нито да се разпадне. Да затваряме ума си за неговия най-богат потенциал чрез леност или липса на въображение, би било груба грешка. Всеки, който остава на концептуалното ниво, където преживява, че е собственото си тяло и притежава всичко, което има, намира малка подкрепа в старостта, болестта и смъртта и няма сила да облагодетелства другите.
Тези четири мисли пораждат търсене на ценности, на които може да се има доверие. Тук само пространството има качеството да бъде неразрушимо, навсякъде и винаги. Въпреки че често е било погрешно възприемано от незрелите като “нищо” или нещо, което “липсва”, пространството очевидно не е вакуумна черна дупка. То е по-скоро като съд, който държи, създава общуване и прави възможни всички неща и събития. Неговата същност е непосредствено интуитивно прозрение, природата му е игрива радост, а изражението му е активно съчувствие, което облагодетелства всички същества. То се проявява като умиротворява, обогатява, очарова и мощно защитава. Отбягвайки политически коректните, то се стреми да познава света и да носи трайна полза на културите и съществата. Смущаващите чувства, приемани сериозно от своите жертви, се трансформират по пътя на просветлението и се превръщат в огледало-подобна, изравняваща, различаваща, преживяваща и всепроникваща мъдрост. Буда (тиб. Сандже) въплъщава цялото осъществяване и затова неговото състояние е първото и абсолютно убежище.
Второто рядка и скъпоценна величина или убежище е пътят, който отвежда съществата до това състояние. Наричани на санскрит Дхарма, а на тибетски Чьо, ученията се състоят от 84 000 части информация и методи. Събрани в 108 дебели тома, те правят възможно напредването с желаната скорост.
Третото убежище (санскр. Сангха, тиб. Гендюн) са приятелите ни по пътя, особено съществата, които виждат света като сън и имат силното желание да облагодетелстват другите (бодхисатвите). Във всеки будистки център със сигурност има благородни жени и мъже на това ниво.
Ако човек иска да използва изключително бързия Диамантен Път, тогава е необходимо четвърто убежище. То обединява предишните три и ги закотвя в живота. Това е учителят (санскр. Гуру, тиб. Лама). За да избягва объркването и слуховете, той трябва да живее прозрачно като монах, светски човек или осъществител. Трябва да изпълнява обещанията си и да поддържа личните си връзки, да има житейски опит и да представлява тялото, речта и ума на Буда по един смислен начин. Способността му да дава увереност или благословия е много важна. Трябва да има истинска приемственост в преживяването на специалните методи на Диамантения Път (идам, дълбоко дишане, Великия Печат или Великото Съвършенство) и също така да бъде заобиколен от полето на просветлени защитници. Те се разпростират и над неговите ученици, което превръща всяко преживяване в стъпка по пътя.
В “Словата на старшините на ордена”, Теравада или Южния Будизъм, повечето хора вземат убежище, за да прекратят или намалят собственото си страдание. Смисълът на този акт, обаче, неимоверно се увеличава, ако човек има мотивацията на Големия Път или Махаяна за бързо развиване на силата да помагаме на другите. От тласъка на това силно пожелание, възникват съчувствие и мъдрост и тогава можем да се движим към удивителните методи на Диамантения Път.
Подобно пренасяне на ценностите от обусловеното и относителното към абсолютното и безвременното е втората необходима стъпка по пътя на Буда. Така осигуряваме бъдещата работа с ума си и работим на основата на широка платформа.
След като сме решили да се развиваме по Диамантения Път, се появяват два подхода. Някои хора мобилизират огромна енергия и време, за да навлязат директно в Четирите Основни Практики, така нареченото Ньондро. Други предпочитат да посещават центровете, да правят някои медитации, да увеличават будистките си възгледи и да вместват подходящи курсове в дневната си или годишна програма. И двата подхода са добри и веднага щом се постигне определено ниво на зрялост, се появяват три възможности за онези, завършили Четирите Основни Практики и две за тези, които не са. Те строят върху качествата присъщи на ума и усвояват способността му да прави, да знае и да бъде вдъхновяван.
Първата възможност – Пътят на Методите – е бил пренесен през планините в Тибет от героя Марпа преди около 950 години. Той го получил от осъществителя Наропа, докато мюсюлманските нашественици разрушавали културата и свободата на северна Индия. Поради фокуса си върху дълбокото дишане и енергийните канали в тялото, този метод може да бъде използван само след Четирите Основни Практики. Част от практиките в Пътя на Метода не са особено адекватни към съвременния свят. Необходимите едногодишни подготовки, които тибетската икономическа система позволявала на своето население, са невъзможни за хора, които са активни в съвременния живот. Хората на Запад, които искат да влязат в продължителни и често безбрачни усамотения, често остават погълнати от себе си и тази тенденция рядко се променя след това. Също така, повечето от практиките са класифицирани като тайни и до тях няма свободен достъп. С изключение на пхова и медитациите с ясната светлина – учения за съзнателното умиране и проникващото осъзнаване – Пътят на Методите едва ли може да се преподава на неподготвени хора в добро съзнание. Могат да последват твърде много телесни или умствени затруднения. Който все пак поеме този риск, а някои ринпочета са пренебрегвали хилядите години опит, като са публикували тайни учения, често тези на други линии, принася кратковременна полза на учениците си.
Наранената гордост, която следва неуспешните опити за използване на прекалено задълбочени и напреднали методи, могат да затруднят подхода към Диамантения Път в следващи животи. След медитациите на тантрическия Будизъм, другото име на Пътя на Методите са практиките на обединение, които изискват години вглъбение, много специални партньори и дълги усамотения. От друга страна, да използваш тялото си, за да доставяш радост на любимите си същества, е прекрасна практика за всички.
Пътят на Прозрението е бил дар от другия главен учител на Марпа – Маитрипа. Въпреки че не е бил обвит в такава мистерия, неговите концептуални и цялостни методи са по-полезни в днешния свят. Чрез успокояването и задържането на ума, единството и взаимозависимостта на обект, субект и действие стават ясни и възниква интуитивно прозрение. Някои учители дават неструктурирани медитации веднага след вземането на убежище, като учат хората да медитират “просто” върху ума. Аз считам това за голяма грешка. Самият факт, че този метод е толкова лесен за описване, го прави податлив на погрешно разбиране. Всеки духовен напредък има нужда от широка рамка от поучения и е единствено полезен, ако има правилни напътствия и основа за масово натрупване на добри впечатления. В противен случай спонтанността на ума лесно дегенерира в преценяването на преминаващи мисли, а слънце-подобното му качество се превръща в сънлива бяла стена. Поради тази причина, в медитационните линии на Тибет, такива поучения не са били давани преди ученикът да е завършил Четирите Основни Практики. В същност, успокояването и пречистването на ума без методи е доста по-трудно, отколкото човек да се запознае с главните Буда-форми и да научи понякога доста дългите им и екзотично звучащи мантри.
Силата на учението на Маитрипа е в неговата многостранност. Основавайки се на приятния обмен с окръжаващата среда, методите не изискват стриктни усамотения и лесно се вписват в жизнения поток на всеки човек.
Първата част на Пътя на Прозрението, наречена Шине на тибетски и Шамата на санскрит, успокоява и задържа ума. Всички религии на преживяването, като Будизъм, Таоизъм и Индуизъм, се стремят към това състояние с различни средства. Религиите на вярата също понякога достигат подобни дълбини на вглъбение по време на молитва. Това е един източник на свръхсетивни възприятия и чудеса. Почти всеки метод може да бъде използван по Пътя на Прозрението за успокояване и фокусиране на ума. Някои школи работят с умствени образи, други ги избягват. Някои наблюдават ума си чрез бавно ходене, подобно на щъркелов ритуал, или докато сдъвкват храната си безброй пъти. Най-често използваният метод в Теравада е броенето на вдишванията и издишванията или осъзнаването на въздуха, минаващ през ноздрите. В Големия Път или Махаяна се включват и силни добри пожелания към всички същества или осъзнаване на взаимозависимото възникване и основната “пустота” на всички явления. Ако последното бъде преживяно, а не само “обмисляно”, това прозрение вече се нарича Лагтонг на тибетски или Випашана на санскрит и сочи същността на ума.
Също така, фазата на изграждането в Диамантения Път, на тибетски – Кье Рим, означаваща фазата на раждането на Буда-аспекта, е най-ефективния вид Шине медитация. Тук умът получава обратната връзка от подобни на холограми фигури от енергия и светлина, т.нар. идами, които отразяват просветлените му качества. Преживяването на такива чисти форми – женски или мъжки, мирни или защитни, единични или обединени, както и произтичащото доверие от почувстваната енергия и благословия – имат цялостен и дълбок ефект. Техните сърдечни вибрации (санскр. Мантра, тиб. Нгаг) и трансформирането на вътрешния и външния свят в техните съвършени мъдрости и чисти земи, влияят на тялото, речта, ума и всички нива на ума едновременно.
Медитациите с идам дават безбройни методи на ума да осъзнае собствената си яснота, съчувствие и мъдрост. Блаженството и благодарността, породени от сливането с Буда-аспект чрез разтварянето на всичка форми в безвременното, безгранично, но съдържащо в себе си информация пространство, трябва да изгорят безброй воали в ума ни и рано или късно да доведат до всеобхващащо съзнание. Резултатното състояние на сияйно осъзнаване отвъд концепциите и формите се нарича Дзог Рим или фазата на съвършенството. Тя съответства на втората стъпка в пътя на Маитрипа.
Обединяващ благословията на описаните пътища на метода и прозрението, съществува и трети и най-обширен подход към просветлението – Пътят на Отъждествяването с учителя. Този метод е пълен със смисъл във всички ситуации на живота и преди 950 години учителят на Марпа, Наропа, описал ефекта му като сравним с медитация върху 10 000 форми от енергия и светлина. Този метод използва всички качества на съществата и се подхранва от потенциала на ума ентусиазирана интуиция. Чрез неговата сила за разширяване доверието на ума в учителя ни като израз на присъщия ни потенциал, се постигат най-бързите резултати. Този подход на отъждествяване може в същност да бъде определен единствено като независим път, защото 16-ят Кармапа го даде на Хана и мен и е удивително, че това не се е случило по-рано. Известен под имената Лами Налджор (тиб.) или Гуру Йога (санскр.), той винаги е представлявал трансформиращата сила на линията Кагю и повече от всякога днес той е крайъгълния камък за групите на Диамантения Път на Запад. Медитациите върху най-близкия ни лама – Кармапа и Буда – като неразделими и огледала на нашия ум, днес помагат на много ученици да се отворят за благословията на линията, повече от всяка друга практика. Отдадеността, обаче, може да бъде опасна и трябва винаги да е комбинирана с човешка зрялост. Доверието в собствения учител никога не бива да води до зависимост, поведение лишено от чувство за хумор или принудително имитиране. Вредата нанасяна от подобни тенденции е съвсем очевидна от честите скандали в очарователни култове и секти. Ламата има да върши само една работа – да помага на учениците си в безстрашното пространство, което той сам е завладял и така да ги направи независими. В свободата на нефилтрираното съзнание, човек открива съвършените качества, които са били винаги присъщи на ума на всеки.
Развиването на осъзнаването, енергията и отъждествяването, описани по-горе, трябва да бъдат заземени с възгледа на Великия Печат колкото се може по-скоро. След това трябва да бъдат развити чрез четирите нива на това абсолютно осъзнаване и винаги да бъдат отвеждани до върховното им съзряване. Само едно прозрение трансформира всяко събитие в просветляващо преживяване – взаимозависимостта на обект, субект и действие. Най-висшият възглед позволява на всички да са близо до живота и едновременно с това да са отговорни. Истинската зрялост означава да си далекоглед и да удовлетворяваш истинските нужди на съществата, като работиш с причините, вместо да обслужваш повърхностните им и променливи желания. Всеки, който може да види света като поток от колективни и лични сънища, какъвто той е в действителност, няма друга възможност, освен да работи със съчувствие за доброто на всички същества.
Така, независимо дали успокояващата ни медитация позволява на безграничната мъдрост на ума ни да се прояви, или сме движени от чувството, че пространството е радост, или благодарната отдаденост и доверие в просветлената ни природа ни мотивират по пътя на отъждествяването, и трите пътя водят до просветлението – плодът на Великия Печат.
Следва преглед на четирите стъпки в него. Обединяващо основа, път и цел, първото ниво се нарича еднонасоченост. Това описва състояние, в което умът се наслаждава на всичко, което се намира там. Той е изпълнен с толкова много добри впечатления, че няма нужда от нищо друго.
Следва състоянието на неизкуственост. Тук естествено спираме да се преструваме, да играем игри или да се държим лекомислено. Уникалността на всичко е толкова богата и очевидна, че всичко изкуствено пада под масата.
В третата фаза следва “един вкус.” Точно тук преживяващият осъзнава себе си зад потока на преживяванията и безвременното огледало на ума разпознава сияйната си същност под образите, които отразява. Немедитиращите също понякога преживяват това състояние, когато умът е сияйно пространство. Търсенето от толкова много хора на вълнения показва важността и значението на самовъзникващата радост. Веднъж получена, на вътрешно и тайно ниво, тя се излъчва във всяко обусловено преживяване и никога повече не се загубва.
Последното и върховно състояние е получило име, което в същност е шега. Тъй като същността му е най-висше осъществяване, когато вселената вибрира от смях, то не може да бъде описано със сериозно лице. Наречено “не-медитация”, то в същност означава “без усилие”, защото няма нищо друго, което да бъде постигнато. Тогава човек усеща интензитета на 10 000 волта във всяка клетка и работи за другите без дори да си помисли: “Аз правя това за теб”. Отвъд обикновените ни сетива, преживяваме ума чрез всеки атом.
Така, станали Буда, никое разделение във времето или пространството вече не е ограничаващо или реално. Действаме от позицията на всезнанието на ума и облагодетелстваме съществата по траен начин от гледната точка на тук и сега. Така всички неща стават смислени. Всичко е свободната игра на ума. Осъзнаваме, че всяко същество е Буда, който има нужда да открие собствената си същност, а светът е в същност чиста страна. Това е истинско просветление, състоянието на Великия Печат.
Това въведение в Чаг Чен Монлам – 25 строфи, съставени от 3-ия Кармапа Рангджунг Дордже преди 700 години, може да бъде четено самостоятелно. То посочва природата на ума според неговите напътствия и следователно е рядко и скъпоценно.
|
Махамудра