Личното мнение на едно момиче от Училището в Айова приложило преди 30 г. ТМ програмата !

Приятна четене !


Date: Mon, 2 Aug 2004 15:07:12 +0300 (EEST)

НАЙ-НЕВЕРОЯТНОТО И ТРАНСФОРМИРАЩО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА МОЯ ЖИВОТ
>Малинда Госвиг
>Статия от http://www.edgenews.com/issues/2004/08/gosvig.html
>
>
>Посещавах Училището на Махариши на Века на Просветлението (УМВП) през изминалите четири години и завърших тази пролет. Въз основа на контраста, на който бях свидетелка в моя жвот след прехвърлянето ми в УМВП, мога да кажа, че без всякакво съмнениер това образование беше най-невероятното и трансформиращо преживяване в моя живот.
>Преди пристигането ми в УМВП живях в Тексас в продължение на 5 години. През това време посещавах 4 различни училища, във всяко от които се чувствах изключително разстроена. Учителите редовно ни подхвърляха “какво”, но отказваха (или може би не можеха) да отговорят на никое “как” или “защо”. В УМВП учителите подхождат към академичните предмети на по-дълбоко равнище. Не само, че отговарят на “как” или “защо”, но свързват предмета както с всички области, за които той се отнася, така и със самите ученици. Те постоянно ни насърчават да се вглеждаме по-дълбоко в това, което изучаваме, изтласквайки ни до нови равнища на разбиране. Присъствието в среда, където ТМ не само, че се приема и окуражава, но на практика е структурирана в учебната програма, е невероятно преживяване. Тъй като всички деца и учители в УМВП медитират, атмосферата направо вибрира от творчество и ентусиазъм за учене.
>Друго нещо за УМВП, което страшно ме впечатли от самото начало, беше с каква лекота и без всякакви препятствия бях приета от другите ученици. Моментално забелязах, че поради спокойствието и увереността отвътре, те бяха по-малко склонни да се критикуват един друг или да се нараняват. Преживяванията свързани с формирането на различни групички, които толкова болезнено приемах в другите училища, са почти напълно отсъстващи в УМВП. През първия ми ден в училище бях моментално изправена пред напълно непозната дилема: всеки искаше да седне до мен! В УМВП се чувствах приета и подкрепена от всички мои връстници; не мога да се сетя за никой в моя клас, който не считам за приятел.
>Друг уникален елемент в УМВП, който имаше най-голямо влияние в моя живот, беше редовната практика на ТМ. В държавните училища, въпреки че бях научена да медитирам, рядко практикувах техниката; можех и да успея да я вмъкна в ежедневието си, но често бях твърде заета или трябваше да си правя домашните, за да ми остане време за това. Когато обаче се прехвърлих в УМВП, започнах да медитирам редовно. Почти веднага забелязах няколко съществени промени.
>Ще започна с това, че капацитетът ми за знания се увеличи. С редовната практика на ТМ открих, че ученето не само, че изисква по-малко усилия, но то стана и много по-интересно. Вместо да се безпокоя затова какви детайли е необходимо да запомня за теста, бях способна да се отпусна и на практика да се съсредоточа над това, което говореше учителя. Открих, че се занимавам повече с реферати, проекти и дискусии в клас, не заради оценката, а заради моето собствено удоволствие. Не ми беше вече необходимо да стоя до късно, за да си направя домашното. Забелязах, че поради яснотата и творчеството, които получих от ТМ, мога да направя нещата два пъти по-добре за половината от времето, което ми беше необходимо преди.
>Наистина е съвсем просто: когато си свободен от стресове и умора, всички видове брилянтни идеи и дълбоки прозрения, които са се крили в теб, започват да изплуват като мехурчета на повърхността, носейки отлични постижения и отплата за всичко, което правиш.
>Редовното практикуване на ТМ също така подобри моите способности в основното ми извънучебно занимание: театъра. Открих, че поради вътрешната стабилност, която медитацията дава, съм по-свободна от ненужните задръжки и по този начин ставам по-добра в това да се изразявам без претенциозност или преструвка. Тази честност ми позволява да се свържа с публиката и наистина да им дам нещо, вместо просто да поставя някакъв характер и да ловувам за емоции.
>В добавка на всичко това, ТМ значително подобри моите взаимоотношения с другите. Преди да се науча да медитирам, моята връзка с родителите ми беше в най-добрия случай хладна. Никога не поглеждах майка си в очите и просто не разбирах откъде идва. Баща ми и аз винаги започвахме добре всякакъв разговор, но още на половината му започвахме да си викаме един на друг и често напусках стаята плачейки. Когато обаче започнах да медитирам, нещата започнаха да се подобряват. После, когато започнах да посещавам МУВП, и станах редовна в програмата си по ТМ, проблемите на практика изчезнаха.
>Открих, че почти всички мои проблеми с хората са се появявали поради моята собствена несигурност и стрес. Понеже ТМ не само премахва стреса, но също така е прост и директен начин за преживяване на това, коя съм аз наистина (без каквито и да било претенции, несигурност или безпокойство), редовната практика ме направи по-стабилна и уверена в себе си. Сега, след като открих тази здрава основа в мен, мога да подходя към хората по-добре и да разбера какво мислят и чувстват. Вече не атакувам мненията на другите, опитвайки се подсъзнателно да придавам стойност на моето и дори, когато откривам че моята гледна точка е атакувана, рядко се вълнувам.
>През изминалите 4 години израстнах до разбирането, че моите мисли и възгледи не са това, което ме определят като личност, въпреки че обществото може и да си мисли, че е така; това, коя съм аз, е нещо много по-дълбоко от това, което си мисля или чувствам през дните. Поради вътрешната стабилност, която получих чрез ТМ и моето образование в УМВП, съм способна да бъда с по-широки схващания и следователно и с по-широко сърце. Открих, че колкото по-малко критикуваш, толкова по-лесно е да обичаш.
>От тези преживявания (и много, много други): моето твърдо убеждение е, че ТМ и образованието предлагано в УМВП, са най-добрите придобивки, които човек може да получи в живота.


--------------------------------------------------------------------------------