Преди време започнах да се интересувам как мантрата влияе на развитието и трансформацията на ума. Някъде срещнах много интересно нещо, което ми направи впечатление - че използвана неправилно, мантрата може вместо да трансформира, да подтисне ума. И същият в един момент да "си го върне лошо". Сега виждам на практика какво означава това- когато се появят съответните условия, умът става неконтролируем. Не ти съдейства, както се получава когато започне да се променя постепенно в медитативен ум, а ти вреди. Да, вреди ти, защото подобен род неконтролируеми изблици са придружени със силно негативна емоционална реакция, която от своя страна отставя отпечатък, който пък от друга страна трябва да бъде проявен и изчистен, когато за това има условия.
Внимателно наблюдавах реакциите ти. Ти се хвърляш от едната крайност в другата. След силно емоционален изблик - абсолютен спад- " вече ми мина". Но първата нова провокация те хвърли наново в обратна посока.
Убягва ти средната точка. Там нещата са такива, каквито са и ти ги приемаш точно така - такива, каквито са. Регистрираш ги, осъзнаваш ги и ги оставяш да отминат.
Това, което казах, е казано с добро чувство и дано намериш полезното за теб зрънце, без да се хващаш за всяка дума поотделно.
Поздрав от мен.