Разбирам. Ето някои уточнения.
Философията на Шри Ауробиндо разглежда материалния аспект на живота като ниво на съществуването, което трябва да бъде осмислено и одухотворено от резултатите на йога практиката, а не да бъде игнорирано като пречка за духовния напредък. В този смисъл си го споменала много на място.
Като пишеш, че към йога се обръщат хора "които... не искат да повярват, че отвъд него (интелекта) няма нищо", нека да е ясно, че според основните положения на йога, а и всички духовни практики, отвъд интелекта наистина има нещо и това е "свидетелят", истинското ни Аз, което трябва да бъде достигнато и осъзнато. Основна грешка е да се отъждествяваме с менталното ниво и да го припознаваме като най-висшия аспект на нашата личност. Самият Шри Ауробиндо го слага между витала и супраментала, както знаеш.
Моята тема е насочена срещу онези хора, които по думите на Йогананда имат "нарушено метафизично храносмилане". Те четат всевъзможна окултна и езотерична литература, приемат всичко прочетено безкритично, без да имат ясно изградена система за осмисляне на материала, вследствие на което в ума им настава каша, измъкването от която може да се окаже твърде проблематично. Така че, според мен проблема не е толкова в това, че йога е част от определена култура (индийската), а по скоро в начина по които се възприема. Аз не отхвърлям самите ритуали, но те трябва да се разглеждат само от гледна точка на крайната цел, а не сами по себе си - това би довело до суха религиозност.