|
Нека първо учочня, че съм сложил питанка на темата си, не защото възнамерявам да ви задам въпрос, а като сигнал, че всеки от нас трябва да си зададе сам на себе си въпроса дали и доколко е в попаднал в плен на духовните капани, за които ще стане дума по-долу.
Значима опасност за разбирането на йога е суеверния и лековерен поглед
към духовността. За съжаление при голяма част от хората той е налице, което пък компрометира йога в очите на мнозина. Сектанството не е монопол на определена църква. То предствлява начин на мислене, и като такова може да съществува както сред мормоните и адвентистите, така и сред православните и католиците. Сектанти се намират сред последователите на всяко духовно учение, включително и йога.
Трябва да е ясно че, истинската духовност се базира на опита.
Опита на сърцето да изпитва искрена и неподправена любов и ясното осъзнаване, че тази любов стои в основата на всичко съществуващо.
Така както земната твърд бива разглеждана като субстанция, даваща опора на физическото ни тяло, така и душата ни има такава опора за себе си и това е вечната божествена същност. За духовните учители от различни традиции тя е толкова реална и осезаема, както е за нас земята под краката ни. Те стъпват на нея, те ходят в нея, те живеят в нея. Впрочем по-точно е да кажем, те са осъзнали, че живеят в нея. От тяхна гледна точка, човекът, опитващ се да живее без упованието на Бог е като глупецът, опитващ се да полети, размахвайки ръце, неразбирайки силата на гравитацията.
Колко лесно ни е да разберем заблудата по отношение на материалните закони и колко усилия (и страдания понякога) ни струва да прозрем силата на духовните принципи!
Всички йога техники, религиозни ритуали, свещени книги са само патерици по пътя към това благодатно прозрение. Повечето от религиозните хора са се вкопчили в тези патерици с такова настървение, че са изгубили истинската цел от полезрението си. Но за истинските светци, постигнали Бога, съществува единствено Неговата животворяща светлина. За тях няма вече храмове, защото светът е станал техен храм. За тях няма вече литургии,защото самият им живот е станал една неспирна литургия, прославяща Го. За тях няма палене на свещи защото те са превърнали сърцата си в огън, запален от божествената искра на любовта. И този огън осветява пътя на милиони...
Нека оставим суеверията, глупавата привързаност към басни и митове, лековерието към думите на всяка врачка и гледачка и сляпата привързаност към догмите на тази или онази религия (“И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата” – Марк 2:27). Защото те са, които ни спъват. Нека ги заобикаляме, така както заобикаляме паднало на пътя дърво.
И да помним, че сърцето е единствения валиден пътен знак!
|
Една опасност за духовността
