|
Тема Шри Явертхвришта [re: явepтъ]
Автор явepтъ (пристрастен)
Публикувано 23.02.04 12:06
или
Радостта на сляпата плачеща маймуна.
-----------------
Учителят Чришхавбрашван попитал веднъж своя ученик Явертхвришта: "Как звучи ръкопляскане с една ръка?"
Явертхвришта без да се замисля извъртял един шамар на Учителя.
- Не е съвсем вярно, Явертхвришта, но ти го извърши без да се замисляш, без да прибягваш до ума си, а значи си постигнал Дзен. Върви си с мир, изчезвай оттука!
Така Шри Явертхвришта стана Учител.
Шри Явертхвришта влязъл в стая, където седели двама Учители Дао: Лао-дзин и Рапришншви-вутра. Те спорели за нещо вече втора седмица.
- Аааанннмммммммм... Казал Учителят Лао-дзин.
- Ееемммннннннннн... - възразил Учителят Рапришншви-вутра.
- Ако това за което говорите е Дао, то аз май ще е по-добре да си ходя... - казал Явертхвришта и напуснал стаята.
Така Явертхвришта напуснал Дао.
Веднъж Учителят Шри Явертхвришта вървейки си из пазара изрекъл великите думи: "Животът е прекрасен!". Но тогава към него се приближил един касапин и му казал: "Какво те кара да мислиш така, Учителю? Лично аз имам съвсем малко пари, грозна жена и тъпи деца!"
Явертхвришта се замислил и отвърнал: "Прав си, живота ти е лайно!"
Касапинът получил просветление и дал на Учителя килограм пържоли за без пари.
Веднъж учениците попитали Учителя Явертхвришта: "Учителю, много ни е трудно да разбираме притчите ти! Често думите ти приличат на някаква безмислица!"
"Безмислица - това е един истински комплимент за притчите ми. Те не се побират в ума, и точно това е главното! Не съм длъжен всичко да ви сдъвквам! Още повече, че и сам не разбирам какво говоря... Длъжни сте да умеете да дорисувате краката на змията! Това не ви е Кабала! Реалноста е това, което се реализира!" - разгневил се Учителя.
Чувайки това и нищо не разбирайки учениците определено се затормозили (замедитирали).
Учителят Шри Явертхвришта наставлявал учениците си:
- Ако настъпите по крака случаен минувач, извинете се учтиво. Ако настъпите познат - извинете се, но по-малко учтиво. Ако настъпите роднина - въобще не се извинявайте!
- А ако настъпя вашия крак, Учителю? - попитали го.
- Ще получиш един по мутрата! - не излъгал Явертхвришта.
- А пък учителите Дао казват, че лидерът винаги е идиот! Вие нали сте нашият лидер?! - не се предавал невъзпитаният ученик.
- Ей сегичка ще те загрижа, да ти еба майката устата да еба! - сложил точката Шри Явертхвришта.
Живял някога един отличен стрелец. Улучвал монета от километър. Един ден кралят организирал състезание по стрелба. Голямата награда била чувал със злато. Кралят лично държал монетата в изпънатата си ръка - ако не дай боже не улучиш - главата ти хвръква. Стрелецът опънал тетивата, и от вълнение ослепял, ръцете му се разтреперали... Пуснал стрелата. Улучил краля право в главата. "Като в изгнила тиква!" - засмял се наследникът на трона и подарил на стрелеца два чувала със злато.
Веднъж Учителят Чришхавбрашван седял и медитирал до една ограда. Рисувал с мека четка йероглифите на покоя и смирението по оградата. Но по едно време излязъл стопанинът на оградата - много семпъл човечец. Той не разбирал от йероглифи и с вик: "С какво си ми изплескал оградата бе?" - ударил Учителя с лопата по главата. След като пролежал два часа в безсъзнание, Учителят се събудил с весела усмивка и казал: "Наистина трябва да говориш на хората на разбираем език!". След това го откарали в психиатрията, откъдето Учителят излязъл след 5 години напълно пречистен и просветлен.
Двама монаси вървели по пътя. И двамата били много гладни. Изведнъж единият видял край пътя някаква пръчка. "хайде да изядем пръчката!" - предложил той. "Тя не става за ядене!" - казал вторият монах. "Откъде знаеш, като не си пробвал?" - попитал го първия и захапал пръчката. Всичките му предни зъби се счупили. "Не е нужно всичко да пробваш, за да знаеш!" - казал вторият монах и изритал първия в слабините.
Пю Тян имал един чифт много тесни обувки. Той много се измъчвал, понеже не можел да изхвърли обувките - бил много беден. По едно време решил даже да се обеси, но минал Учителят Явертхвришта, счупил му и двата крака и му взел обувките. Учителят бил с по-нисък ръст и обувките му били по мярка. Пю Тян полежал половин година в болницата и като го изписали отишъл при Учителя да му се поклони в знак на благодарност, че му е спасил живота като го е избавил от обувките. Но Учителят го изгонил с гневни псувни, понеже бил забравил вече за Пю Тян и неговите обувки. Няма съвършенство на тоя свят и даже Учителят понякога се държи като пълен кучи син.
Това се случило още когато Явертхвришта бил ученик. Учителят Чришхавбрашван му казал: "Запомни, Явертхвришта, правото дърво винаги го секат най-напред. Уподобявай се на кривото!"
"А-а, ето защо сте всичките толкова уродливи!" - извикал разбиращо Явертхвришта, смущавайки спокойствието на Учителя.
Учителят Чришхавбрашван спорел с бившият си ученик Явертхвришта за призрачността на всичко земно.
- Нищо не съсъществува, светът не съществува, аз не съществувам тук! - философствувал Чришхавбрашван.
-А, значи не съществуваш, така ли? - замислено произнесъл Шри Явертхвришта и замерил Чришхавбрашван с една табуретка, улучвайки го по главата. Така Явертхвришта за пореден път надминал бившия си Учител.
Един монах постигнал просветлението. Той спрял ума си. Часовникът в стаята му също спрял. Но така се случило, че Явертхвришта минавал край стаята му в търсене на тоалетната. Погрешка влязъл при монаха. Навил часовника и стрелките отново се завъртели. И монахът станал пак нормален човек.
Веднъж към Учителя Явертхвришта се приближил един търговец и, опитвайки се да го подложи на изпитание, го попитал: "Учителю, кое от трите съкровища е най-ценно: мъдростта, смирението или постоянството?". "Главното са парите!" - засмял се Учителя и поискал немалка сума назаем от търговеца.
Учениците се приближили към Шри Явертхвришта и го попитали:
- Учителю, ЛСД ни дава медитация и възторг. Но сме чували, че е вредно. И когато излизаме от възторга се чувстваме ужасно: всичко е сиво и грозно...
- Не излизайте от възторга! - промърморил Явертхвришта, вперил стъклен поглед някъде далеч.
Веднъж Шри Явертхвришта излязъл от медитация и забелязал, че в къщата отсреща се е заселил някакъв американски свещеник. Той само се наливал с уиски, димял с пурите си и набивал пуканки. Винаги ходел до тоалетната с книгите на Шри Явертхвришта, но определено не ги взимал за четене, защото с всеки изминал ден те ставали все по-тънки. Тогава Явертхвришта почукал на вратата на свещеника, уж да побеседват на богословски теми. И когато американският свещеник отворил, Явертхвришта му раздал няколко в мутрата. Оттогава свещеника зауважавал много източните религии.
Били пости, а Шри Явертхвришта набивал мазни котлети та чак ушите му плющели. Учениците го гледали с недоумение и накрая един не издържал: "Учителю, все пак са пости?!"
- Ебал съм ги в постите! - избучал с пълна уста Учителя.
Явертхвришта уригал, попръдвал, хълцал, но учениците търпяли, понеже само едното присъствие на Учителя способствало просветлението.
Шри Явертхвришта отишъл на гости на бившия си Учител Чришхавбрашван. Поспорили, поклюкарствали, разказали по няколко вица. Вече се смрачавало.
- Е, време е да си вървите! - учтиво въздъхнал Явертхвришта.
- Тоест как така?! Та аз съм си в къщи! - учудил се Чришхавбрашван.
- Ама ти какво, съвсем си изперкал?! Я изчезвай, дърт парцал такъв! - извикал Явертхвришта и изхвърлил Чришхавбрашван.
Паметта не е най-важното в Дао.
От клуб "Пороци"
|
Шри Явертхвришта
