Бяла тишина... това ми идва като най-точно определение на картината със беззвучието.

На Мусала се качихме преди две години, на 4 август беше. Времето ясно, слънчево, едно облаче нямаше... Стигнахме до заслона, оставихме си раниците и само с по една тениска за преобличане и якетата решихме да се качим на върха, да проверим може ли да пренощуваме там и да слезем да си вземем останалия багаж. Като стигнахме горе разбрахме, че може да пренощуваме - 9 човека в стая с три легла, та и по земята... Горе беше такова чудо, че не ни се слизаше и решихме да останем и сутринта да посрещнем изгрева на слънцето от най-високата точка на България. Останахме с това, което носехме, но през нощта температурите паднаха на 6 градуса. Разпределихме кой каквото имаше за обличане и обуване, за да се стоплим. Сутринта беше велико чудо - ясно, чисто, радост за душата и духа...

Миналото лято от Вада се качвахме в проливен дъжд към езерата по "Душевадката", пазехме си уж краката с едни найлонови торби, пък в един момент просто вървяхме в стичащия се поток от вода, а не усещахме студ...Рила е велика...

“Friends are angels who lift us to our feet when our wings have trouble remembering how to fly.”

Редактирано от Изrpeв на 04.01.04 22:50.