Най-голямата власт е да управляваш себе си
Властта е особено нещо. Не се чувствам силен и властен, когато се наложа над нещо или над някого! Не, макар, че точно това иска егото. То иска постоянно да се състезава с някого, с нещо. Да има борба. Но не! То не се интересува от това кой ще е сблъсъка, важното е да има конфликт, защото това е неговата храна, така то управлява. Както крепостите се затварят при война, така и ние се затваряме в себе си, ставаме груби индивидуалисти.
По пътя към Любовта и Светлината, по духовния път човек лесно спира да води битки с околните. Толкова лесно, че дори изглежда абсурдно. Това е покълването на Любовта. Но точно тук идва една огромна опасност – да спрем на това ниво. В напредъка по духовния път най-голямата опасност е да сме доволни със сегашното си положение. Великите Учители ни предупреждават никога да не се задоволяваме с духовните си практики, докато не постигнем Целта! Те са само средство по пътя, а не самоцел!
Но нека да се върнем на загатната опасност в нашия случай. Тя се състои в това – да започнем битка със себе си. Това е ужасна трагедия! И радост за егото. То създава два модела на отъждествяване. И двата произтичат от нисшия аз. И двата са от егото и то се храни от противопоставянето им. Така когато властва “Светлата” ни страна, властва егото, когато властва “Тъмната” ни страна пак властва егото. Пази Боже тази битка да продължи цял живот – загуба на време, енергия и ресурси, и толкова много разочарования, страдания и нескончаемо невежество.
Изводът от това е никакви битки! Истинската власт не е да се бориш и да се наложиш, а да не влизаш в битки. Не да проявяващ твърдост и всякакви такива уж положителни качества (обвързващи с егото), а Любов. При Любовта няма борба, няма противопоставяне, няма търсачи, търсено и изобщо търсене! Това е истинската власт, истинската свобода, да управляваш, да бъдеш себе си, а не да робуваш на егото. Власт, чрез свободна Любов.
В двойнствеността, в противопоставянето – там е най-голямото робство на човек, това е свиване на съзнанието в едната, другата или ту в едната, ту в другата крайност.
Пътят на Светлината е огрян от Слънцето на Единството и Любовта.
Да бъдат всички същества мирни щастливи и балжени!
|