Понеже съм се занимавал с йога е то немалко време, твърдя, че йога е практика - можеш да прочетеш по този въпрос, а ако не ти се чете да идеи при Ани Павлова, при Венци Евтимов, пък и другаде, да видиш пък тогава ми говори. Но да приемем, че в йога може да си просто наблюдател. И какво наблюдаваш, ако не е тайна. Докато се обучаваш, очевидно наблюдаваш Учителя си, но то е с цел да се научиш, и за да практикуваш наученото. Колкото за нивото "ТИ СИ", да такова нещо в йога има, обаче, зоколкото аз знам подобно постижение се счита за края на пътя, тогава ти си постигнал това на което те учи йога. Обаче, това съм го чувал и чел, а не съм го постигнал, пък не вярвам и ти да си го постигнала. Така че не ми разказвай легенди, не ми е нужно, аз ги познавам - тези които се спрягат у нас. Колкото до това, че Учителят или Учението обезличивали учениците, аз такова нещо не твърдя. Добрия Учител не обезличава никого. У нас просто много от хората, които твърдят, че се занимават с йога са си безлични поначало, та не е необходимо някой да ги обезличава. Нещо повече, те тръгват по пътя на йога именно заради това - да си намерят лице. Обаче йога не дава лица на безлични. Практикуването на йога / справка "Раджа йога" на Вивекананда / изисква човек да има предварително силен дух за да понесе едно доста трудно обучение. Самото Учение дух не дава - и никое учение не дава такова нещо. Тоест, ако си си плужек по природа, такъв и ще си останеш и ни йога и нещо друга ще ти помогне, ако сам не намериш сили да си помогнеш, ама последното не идва от йога, то си идва от самия човек, който е поел по този път. Защото ако йога е път, както често споменават, то пътя сам не върви на никаде, човек върви по него на някъде, и докато не стигне, не знае на къде върви. Заради това е нужен и учителят между впрочем. Извинявам се за употребените метафори.