***

Неписано правило е :
човек трябва да се бори
поражението да не дойде отвътре.
Защото има ли вина стрелата,
щом целта на стрелеца е погрешна.


***

Болката е първият урок на воина.
Това е болката от усърдните занимания
и самоотвержения размисъл
върху основополагащата дхарма на Дао.
Вторият урок е самотата,
в която се разкрива истинската самоличност,
а пътят става верен приятел и тежък товар.
В самотата се разкриват
неудобствата на човешката природа.
Третият урок е състраданието,
чрез което воинът разбира,
че той е и монах,
че братството не е условие,
което трябва да се обмисля,
а по скоро действителност,
която трябва да се приема.
Всички неща са едно вечно цяло.


***

Когато човек е ранен смъртоносно,
той трябва да умре, и въпреки това
понякога оживява. Именно
в моментното оживяване
той е свободен от разсейване
и постига победа чрез мълчание,
което съдържа
единственото възможно решение -
правилното действие.


Дзадзен е не само начин да се започне
и завърши един урок. Той е алфата
и омегата на изкуството
и на човешката драма...


За да се успокои съзнанието, е нужна практика.
А какво е медитацията, ако не медитация
между Аз-а и безкористното Аз!


***

Ученикът трябва да бъде търпелив!
И една стрела е достатъчна,
за да прониже сърцето на мишената,
но са нужни безброй часове,
за да се научиш правилно да опъваш лъка.


***

Понякога е по-мъдро да отстъпиш. И все пак
нека в мигове на отстъпление
причината да не бъде в полета на стрелата,
а в природата на стрелеца.


***

Човек трябва да гледа на живота
с очите на воин,
за да разбере решимостта
на торнадото, и покоя,
който следва след него.


***

Човек не бива да забравя да упражнява
дълбокото бавно дишане,
посредством което се придобива
по-цялостно усещане за единството
на тяло и дух
и за сетивното възприемане.

Сенките върху тихото езеро
са само отражения,
дори и когато на далечния бряг
бушува жестока битка.
Едното е природата на съзнанието,
а другото - характерът на духа.


***

С течение на времето, когато човек
изучава природата на войната,
той открива и метод за постигане на покой.
И щом го открие, той се превръща
в това, към което се е стремил -
воинът става монах.


***

Когато говорим за воини,
ние подразбираме начин на живот,
неограничен от каквото и да е
лично или рационално оправдание
и извинение за съществуване.

Когато говорим за война,
ние подразбираме безукорна честност
пред лицето на собствените сенки
и постоянство по пътя
към просветлението.

Ние не говорим за посегателство
върху живота на другите,
нито за механичните състезания
за определяне на най-силния
или най-смелия...
Не, ние говорим
за безбройните сблъсъци
със собствената си неосъзнатост
и за личната убеденост
да постоянстваме по пътя
с твърдост и убеденост.