Здравей мила Вода,
Вода е хубава дума, всичко, което човек може да усети, да се докосне с всичките си сетива е хубаво.
Не се мисля ИЗОБЩО за по-напреднала от когото и да било. И с каквото и да било. Та аз не знам къде отивам, как мога да съм по-напреднала? Когато казвам, че някои са две крачки напред, други по-назад - това означава , че тези които знаят какво искат и работят за това са малко по-напред от тези, които все още се лутат. Което не пречи в един момент нещата да се обърнат. То е същото, както в живота - един път едно, друг път - друго.
За щастие по пътя за духовно развитие(и това не са точните думи, ама нямам други) няма място за сравнение. Изключено е такова, защото до самия край ти си оставаш в неведение за нещата, които предстоят, или биха могли да се случат.
Дано никога не стигна до АЗ СЪМ, ако смисълът който влагаш е егото. Отдавна и по всякакъв начин опитвам да го трансформирам. Защото съм наясно колко нещастие ми е донесло. И тъй като разбрах, че и това може да се получи само ако го правиш с любов и търпение все по-често ми се удава да го накарам да притихне. Когато казвам Аз това е, защото нямам друг начин за изразяване.
Но за да стигна до това не минах през безкрайната любов, мекота и щастие. Напротив - минах през самият Ад и чак тогава започнах бавно да ги намирам.
Остава валидно усещането ми, че за духовното развитие няма времеви рамки. Тук времето не е валидно. Има безброй доказателства за това, но на практика това изобщо не е тема за разговор.Твоето виждане също е вярно - за теб. А точно това е важното.
Съгласна съм с теб напълно за промените, които настъпват, ако човек практикува. Първо идва здравето, после тялото става все по-леко, умът се избистря, появява се възможността за вземане на точни решения, спират блуждаещите като луди мисли, изпълват те все по-често покой, тишина и любов към всичко и всички (дано тези ми думи не станат повод за спор, защото точно те не могат да бъдат обяснени, само изживявани).

И аз оставам с много обич към теб. И е ясно, че всичко, което ти написах е написано от приятел, макар че и това не е най-точната дума.

Ще използувам да кажа още нещо. В един от постингите видях, че някой пита Изгрев защо наистина не говорим за нещата, които ни обединяват, а за концентрацията?
Мисля, че разговорът, заформил се и разрастнал се около концентрацията е нещо много полезно, защото е споделяне на опит, а тук болшинството хора са активно практикуващи. За другото е малко трудно да се говори по простата причина, че процесът в самите нас не е завършен. Как можеш да знаеш кое ни обединява всички нас, ако още не си обединен ти самият, ако не си станал един? За мен единственото и много важно нещо, което ни обединява в момента е, че всички имаме една цел........