|
Смехът на Тишината
В таз река душата е воденично колело -
без значение накъде е обърнато,
водата през него тече,
върти го и обратно го връща.
Дори страната си или гърба си
да положиш в тоз поток,
водата все ще преминава.
Сянката не може
слънцето да пренебрегне,
което през деня създава я
и я придвижва.
Душата живее като капчица живак
в дланта на някой обездвижен.
Или да кажем, че душата е луната,
която на всеки трийсет дена
два има толкоз пусти, уединена,
че съвсем изчезва.
През другите нощи двайсет и осем
тя преминава
през различни нива на раздяла,
нещастна, но се смее.
Смехът е пътят на влюбените.
Те живеят и умират гъделичкани
и винаги със свежи лица,
понеже знаят за завръщането,
което наближава.
Не питай за това!
Отговорите
и твоите въпроси в отговор
ще объркат зрението на очите ти.
Изживей тази смееща се тишина.
НЕБЕТО Е СИНЬО
Любовта отне всичките ми практики
и изпълни ме с поезия.
Опитах се тихичко да си повтарям:
няма сила освен твоята,
но не можех,
трябваше да пляскам и да пея.
Аз бях уважаван,
добродетелен, стабилен,
но кой би устоял
на този силен вятър
и да помни тез неща?
Планината съхранява ехото
дълбоко вътре в нея.
Така и аз гласа ти пазя.
Аз съм парче дърво
хвърлено в твоя огън
и бързо в дим се претворило.
Щом видях те, станах пуст.
Тази пустота,
по-красива от самото битие,
заличава битието.
Но все пак, когато битието дойде,
бори се и битие твори.
Небето синьо е.
Светът е сляп човек,
клечащ на пътя.
Но който зърне твоята пустота
вижда отвъд синьото
и слепия човек.
Великата душа се крие,
като Мохамед и Исус,
движи се посред тълпата в град,
където от никой не е разпозната.
Да възхваляваш -
това е да възпяваш как някой
на пустотата се предава.
Да възхваляваш слънцето е
да възпяваш своите очи.
Възхвалата - Океанът,
това, което казваме
е кораб малък.
Така пътешествието ни продължава
в морето...
И кой знае накъде?
Да си носен от Океана
е най-големия късмет,
който може да се случи.
Това е събуждане напълно.
Защо да тъгуваме,
че сме били заспали?
Без значение е колко дълго
сме в безсъзнание живяли.
Опиянени сме,
но нека вината си отиде.
Нека почувстваме движенията
на нежността около нас.
Усети движенията на нежността
около теб,
тази жизнерадост.
ЛЮБОВТА МИ КАЗА
Аз се прекланям пред луната.
Говори ми за мекото сияние
на пламъка на свеща
и за сладостта на моята луна.
Не говори за тъгата,
кажи ми за съкровището,
скрито, ако е до теб,
и тогава просто замлъкни.
Снощи изгубих
овладяването си на реалността
и прегърнах лудостта.
Любовта ме видя и каза:
"Аз се появих, изтрий лицето си
и остани тих."
Аз казах:
"О Любов, аз съм уплашен,
но не от теб."
Любовта ми каза:
"Няма нещо, което да не съм аз.
Просто бъди тих.
Ще прошепна тайни в ухото ти,
просто кимай утвърдително
и тих бъди."
Душа - луна
се появи на пътя на сърцето ми,
колко ценно е това пътешествие.
Аз казах:
"О Любов, що за луна е това?
Любовта ми каза:
"Не питай, просто бъди тих."
Аз казах:
"О Любов, що за лице е това,
ангелско или човешко?"
Любовта ми каза:
"То е отвъд всичко, което знаеш.
Бъди тих.
Ти живееш в тази зала
от образи и илюзии,
напусни сега тази къща
и бъди тих."
Аз казах:
"О Любов, кажи ми моля те,
дали Бог знае,
че към мен се отнасяш така?"
Любовта ми каза:
"Да, той знае, просто бъди
съвсем, съвсем тих."
ЛЪЧ ПРОНИЗВАЩ МРАКА
Не отпускай тетивата.
Аз съм твоята стрела
с четири пера,
все още неизползвана.
Аз съм дума силна,
остра като нож,
а не някое 'ако' или 'може би',
което изчезва в ефира.
Аз съм слънчев лъч пронизващ мрака.
Кой направи тази нощ?
Работилница дълбоко в земята.
Тялото какво е?
Издръжливост.
Любовта какво е ?
Благодарност.
Какво е скрито в нашите гърди?
Смях.
А нещо друго?
Състрадание.
Нека влюбеният шапка бъде,
стегната около моята глава.
Или пък пояс
около гърдите ми затегнат.
Някой пита как така
ръце ще има любовта?
Любовта е почва плодотворна
за ръцете.
Не питай
какво може тя да направи!
Виж цветовете на света.
Речната вода,
която едновременно се движи
във всичките реки.
Истината,
що живее на Шамс в лицето.
ВИЖ
Виж как всяка частица се движи.
Виж как всеки току-що
от път е дошъл.
Виж как всеки иска различна храна.
Виж как звездите изчезват,
щом слънцето се покаже
и как всички потоци
към океана стремят се.
Погледни готвачите,
как за всекиго
блюдо специално приготвят,
според нуждата, която има.
Погледни тази паница, що океана побира.
Погледни тези, които виждат Лицето.
Погледни през очите на Шамс
във водата,
която е цялата от бижута.
ВЪРВИ И ПАК ЗАСПИ
Върви и пак заспи.
Да, разрешено ти е.
Ти нямаш любов в сърцето си,
върви и пак заспи.
Неговата любов и тъга са само за нас,
а ти върви и пак заспи.
Аз бях изгорен
от слънцето на тъгата на любовта.
Ти нямаш такъв копнеж в сърцето си.
Върви и пак заспи.
Пътят на любовта
има седемдесет и две пътеки
и безброй страни.
Твоята любов и религия
е само за лицемерие и измама,
върви и пак заспи.
Не приемам друго освен кръв и болка,
а ти най-добрите лакомства,
и, разбира, се след всяко пиршество
ти се иска да подремнеш.
Така че просто върви и пак заспи.
Разкъсах на парчета
своята роба от думи
и освободих се
от желанието да говоря.
Ти, който не си гол все още,
върви и пак заспи.
ВКУСЪТ НА СЛАДОСТТА
Забрави света
и така го управлявай.
Бъди лампа
или лодка спасителна,
стълба бъди.
Помогни в излекуването
на нечия душа.
Излез и ти като овчар
от своята къща.
Остани в огъня духовен -
нека той те опече.
Бъди добре изпечен хляб
и господар на масата бъди.
Ела и раздай се
на своите братя.
Бил си източник на болка,
сега в насладата
ще се превърнеш.
Бил си несигурно огнище,
сега ще бъдеш като този,
който в невидимото вижда.
Казах това и до ухото си
глас долових:
"Ако станеш това,
ти ще бъдеш Това!"
После тишина
и сега още тишина.
Устата не е за говорене.
Тя е за да вкусиш
тази сладост.
|
Мевляна Джелаледин Руми
