Не си ме наранила, Вода. Нямаш никаква причина да ми се извиняваш. Ти казваш това, което ти искаш да ми кажеш, аз - това, което аз бих искала да ти кажа.
Изобщо - доста отдавна никой и с нищо не би могъл да ме нарани. Мога да го направя само аз сама. Но и това вече не се случва. Защото схванах механизма.
Приеми, ако искаш един приятелски съвет. Недей да вярваш на твоите приятели. Вярвай на себе си единствено, защото само там си в истината. Ако твоите приятели са стигнали до нещо, то е тяхно, не твое достижение и е от значение за тях, не за тебе. За теб е от значение ЛИЧНО твоят опит, защото само той те води до трансформацията и разбирането. Другото са папагалски повторения, въздушни балони. Те не водят до нищо.
Същото важи и за мен - когато казах, че от позицията на личния опит твърдя, че еди какво си не пречи, аз го казвам, защото го зная. Ако се съмняваш, не е необходимо да ми даваш доказателства с казано от твои приятели. Ако искаш да израснеш, имаш два пътя - или да пробваш сама и тогава да кажеш - да, ето , пробвах - това е резултата, или напълно да го отхвърлиш, но тогава каквото и да кажеш, няма да има стойност. Не, че не можеш да казваш - казвай си колкото искаш. Има хора, на които това ще им хареса. Но за мен няма да има стойност, аз вече съм стигнала до истината , няма да има стойност и за всички ония, които са избрали пътя на практиката, преживяването, опита, разбирането.

Точно затова думата е за твоята лична опитност. Резултатите в живота идват от нея. Резултатите в твоя живот не могат да дойдат от опита на другите. Каквото и да правиш, докато не опиташ сама - няма да се получи.
И в такъв случай се получава парадокса - по-добре грешка, но добит опит, отколкото вяра на аба.
Техниките никога не са еднакво приложими за всеки. Ние сме спътници в този момент, но някои от нас са стигнали малко по-напред, други са по-назад. Зависи за какво си готов, какво си отработил вече, зависи от много неща.Точно за това всеки има право на избор, където лично и само той е отговорен. Ако вървиш по тротоара и си блееш и се блъснеш в електрическия стълб нали няма стълба да ти е виновен? Той си стои там и си върши неговата работа - това, че си се блъснал не е негова отговорност.Твоя е.

Никога не съм осповала, че независимо от многото различни техники се стига до същите прекрасни резултати.

Не зная какво значи да съм щастлива с моята практика. Първо тя не е моя и второ - защо да съм щастлива с практиката? Аз съм щастлива защото СЪМ. Ако трябва една практика да ме прави щастлива, или каквото и да било - нещо не ще да е както трябва. За мен практиката е нещо полезно, в което се потапям , докато ми е нужно. После минавам на друга практика.

Не си спомням и на деца да съм препоръчвала каквото и да било. Но мога да кажа нещо по въпроса. Накарах напълно умишлено моето дете да се концентрира върху една картина. Беше за три секунди. Опитай се да накараш едно дете да направи това. Невъзможно е. Децата правят игра от всяко нещо. Изключено е да ги въвлечеш в такива сериозни неща така, както ние го разбираме. Те ще гледат настрани, ще се въртят, ще им минат в ума хиляди неща. Обаче въпреки всичко ние ги караме да се концентрират в уроците, за да имат успех в училище.
Точно поради невъзможността за стабилна концентрация от страна на децата в много училища на Запад вече се учи играейки. Учебните предмети стават под формата на игра. И има страхотен успех.

И още нещо - времето, което си дал за практикуване на едно , или друго за жалост няма никакво значение за достиженията в духовен план.

И аз ти желая успех.