|
Винаги ми е било странно какво толкова може да се говори за секс?
Просто защото не варвам, че има думи придаващи всичко изпитвано в любовния акт
и това което се случва по време на страстно съвкупление.
Но това което искам тук да напиша открито и свободно може би няма къде
другаде да споделя, може би дори и пред моята приятелка, която обичам
и не бих понесал факта да я нараня.
Искам да споделя нещо което се случи или случва с мен, нещо което никак вече не разбирам
и не мога да си обясня...
Аз съм млад, привлекателен мъж и доколкото разбирам доста жени биха се радвали да ме имат.
Е, няма идеални неща, затова пък аз самият съм малко по-затворен отколкото трябва и не съм
имал нито много приятели нито много приятелки още по малко пък жени в леглото...
Ще ви кажа направо какво ме тревожи:
Има моменти в които немога да правя нищо друго освен да мисля за секс.
Почти всяка жена която видия става героиня на моя мислен порно филм в който
естествено съм и аз.
Представям си всичко, което може да се види и по ХХЛ: как го правя с непозната,
как го правим с няколко мъже и една жена или аз с две чаровници в леглото,
представям си дори как във всичко това участва и моето момиче, как пред очите ми
го прави с друг, как си разменяме партньорите и го правим заедно и някак странно
но това още повече ме възбужда. Като се замисля, възбудата ми идва от мисълта
да си представя приятелката си стенеща от удоволствие от члена на друго момче...
Изведнъж осъзнавам, че не я ревнувам, че няма нищо лошо в секса, че даже почти
със сълзи на очи се радвам за нея и някак още повече и по-възвишено я обичам
и я чуствам по-близка от всякога, като двама истински приятели незабраняващи
си нищо! И че секса трябва да се утвърждава, а не да се забранява и
да се превръща в табу, че ако изпитваш страст към някого
или някоя няма нищо лошо в това да бъдете заедно и че човек трябва да събира
нежност отвсякъде където може, че това че си правил просто секс с друг/друга
и сте преживели нещо прекрасно не е нищо лошо, напротив, че в подобни моменти
се осъзнава и усеща смисъла на живота, че това дараява с живот!
Тогава, се чуствам някак в екстаз, невероятен екзстаз в който осъзнавам всички хора
като братя, като общи приятели, като хора с които сме си казали всичко и знаем
истината, знаем за секса и че признаваме че това си е нещо страхотно, като да отидеш
на лунапарк и да преживеш невероятни неща, тогава защо секса да се забранява, крие
или да се смята за нещо неморално, нали е нещо хубаво? Няма логика хубавите неща
да се забраняват!?
Чуствам или си мисля, че е прекрасно още тук и още сега да правиш секс с жена
в която усешаташ някакво привличане, нежност и желание. Все едно, че си и подарил
нещо хубаво, най-хубавото нещо на света! Тогава къде е е проблемът? И защо
да си създаваме изкуствени такива?
Искам да уточня, че мисля това не за онзи безпринципен механичен секс
наречен от селяните по за кратко чукане, а за секс със желание и двамата
да бъдат заедно, секс който води и двамата към върховно изживяване,
секс с едно дълбоко разбиране и благодарност един към друг, че са,
секс с нежност, страст и очарование!
И така, в подобни моменти си мисля, че ако всичко е протекло така,
то изневяра не може да има! Как може да е изневяра? Нали можеш да
изневериш само на човека когото обичаш? А ти го правиш с някой
когото наистина харесваш и чустваш приятелски близък! Значи не е изневяра,
не е изневяра към онова възвишено, невероятно, лудо и откачено усещане
наречено любов, нежност?!
Разбирам, че всеки човек е свободен да изпитва приятни емоции
когато, където и както си пожелае, че това съвсем не означава,
че е спрял да обича сериозния си партньор и че повече не е призвързан
към него! Съвсем не! Подобен род от мисли ме кара да си спомня сентенцията,
която доколкото си спомням, гласеше нещо от подобно на - ако мислиш,
че притежаваш нещо - пусни го! Ако се върне при теб, значи наистина
е твое, а ако не се върне, значи никога не е било твое!
И знаейки всичко това усещам, една много много много дълбока
връзка между мен и нея - момичето което истински обичам, знам,
че каквото и да се случи ние пак ще бъдем заедно и никога няма
за нищо на света да се изоставим! В трудни или добри времена
всеки ще бъде при другия и ще го подкрепи с каквото може!
Че е готов да умре за него!
Е, както се казва, това е само половината от истината...
Съвсем рязко понякога, почти изведнъж дори и извън моя контрол,
мисленето ми превключва във съвсем друга, почти противоположна посока!
В подобен момент се вглеждам в жените около мен и разбирам, че никоя
не ме привлича сексуално, че техните тела някак не ме вълнуват, че отвъд тях
аз виждам техните грижи, техните болки, страхове и надежди които
някак са почти изписани на техните лица, черти и движения
и в моменти като тези към всички изпитвам някава дълбока обич,
загриженост и състрадание! Усещам, че някак ги разбирам или, че поне
това мога да направя, да проявя едно огромно разбиране....
Тогава виждам сексът колко е фалшиф, измамен и някак не най-важното на света.
Просто не мога да срещна жена, за която да кажа, че прелива от
енергия и жизненост, някоя която сякаш закачливо да ми каже: "Хей, чаровнико,
какво мислиш замен?". Дори и в жени със секси тела аз виждам едни
измъчени души, палещи цигара след цигара и опитващи се да преглъднат
поредния сух залък на живота и някак намиращи сетни сили да изгасят и този
ден като фас в случаен пепелник...
И ми става жал, и се чуствам безпомощен да им помогна, безвластен,
не можещ да промени нищо... въпреки, че и без думи ги разбирам...
и не изпитвам нищо друго совен това безгранично състрадание...
Дори и някоя или две или три да се съблекат пред мен голи
аз някак си мисля, че не мога да направя нищо освен да и кажа
"Хей, облечи се мила, всичко е наред, няма нужда от това"
и мога да ги прегърна и да им дам много много човешка топлота
но не мога да изпитам и капка влечение към секс...
Не знам дали описах всичко така както трябва и дали съм разбран правилно,
но в моменти като този нищо не може да ме накара да се възбудя и да
получа ерекция, камо ли да правя секс?!?!
Понякога си мисля дали не съм станал импотентен, въпреки, че знам, че
не е възможно...
Работата е там, че когато съм, да го наречем в състояние 1,
членът ми е по-твърд от камък и мога да правя секс
в продължение на часове без почивка между отделните еакулациии,
а в определни моменти остава така някак в едно вкаменено състояние
при което мога да се любя толкова време колкото си искам без да
свършвам и достигам оргазъм но в един непрестанен постоянен екстаз...
Но... но когато "превключа" в състояние 2, както го описах,
съм съвсем безпомощен в буквалния смисъл да думата...
Дори и да гледам порнофилм с часове, дори и някоя да се опитва да
ме възбужда, просто знам, че няма смисъл...
Но не в това е проблема...
Проблемът ми е, че не мога да различа, кой от двете състояния
е истинския и кой заблудата... кое е нормалното и кое е фалшът,
коя е реалността и коя е фантазията?
Когато съм в състояние 1 мога да извърша някой неща, за които
да съжелявам когато съм в настроение 2?!
Мисля, че съм си съвсем нормално интелигентно момче,
спортувам за да поддържам тялото си и не уптребявам стимуланти,
като кафе или цигари, най-много някое парче шоколад от време на време.
Не ям месо (не превръщам стомаха си в гробище).
И въпреки всичко много съм си жив и жизнен даже,
много рядко (в годината) получавам примерно главоболие
за да кажа, че въобще се оплаквам от нещо.
Имам си жизнени сили в излишък.
И въпреки всичко, какво мислите?
Хормони, психика или какво?
Защо става така?
От това мога да стана и много нещастен и много щастлив,
но кое е правилното?
Мислил съм си, че винаги ще усетя кое е правилно и кое не,
но тук съм абсолютно объркан!
Когато съм в състояние 1 (или 2) в мен няма и капка съмнение, че
да, това е, точно това което усещам сега е правилното!
А то може да се промени в следващия момент... и да мисля, че обратното
е вярно...
Работата е там, че съобразно настроението ми се определя и мнението ми
за хората, т.е. - ето, да всички харесват секса и го одобряват
гласно или не и всички ще завят, че съм прав! Или пък си мисля,
че на хората не им е до секс и дори да се правят, че го искат
всичко това е някаква маска, някаква черупка зад която стоят...
А това още повече ме обърква и може да ми усложни живота...
Какво става с мен?
P.S. постнато в клуб
Психология
Ошо
Йога
|
Какво е това?
