|
Искам да се спра на един от камъните на разбирането:
2. ”Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.”
Ето какви разяснения дава Шибендо Лахири за него на ритрита на Витоша, миналата година:
“Не е необходимо да навлизате във всичките 50 скъпоценни камъка, дори един може да ви взриви.Те са такъв експлозив, такъв динамит.
Наблюдателят изживява, а наблюдението не. И най- дълбоките неща в живота не могат да бъдат изживяни, защото умът, егото, разделното съзнание се намесва и се отъждествява с тях. Наблюдението може да познае Брахман, но не и наблюдателят. Затова Агни и Ваю(символизиращи сетивата) са достъпни за Брахман, но не могат да го преживеят. А умът, наблюдателят, изобщо не може да види Брахман. Дори и наблюдението не е възможно, камо ли преживяването. Може и да видите красотата в това – че само наблюдателят изживява, а наблюдението не? Ако сте само в състояние на наблюдение без преживяване, тогава сте в непрестанно екстатично и еуфорично състояние. Само наблюдение, без да се извършва вкопчване от страна на наблюдателя в който и да е момент. Без класификация на преживяването като приятно или неприятно, като предпочитано или нежелано. Тази класификация и вербализация е началото на преживяването и оттук началото на наблюдателя. Това преживяване е нещото, което разделя и въвежда дуалността между наблюдателя и наблюдаваното. Иначе съществува само наблюдение и не се получава тази дуалност: наблюдател и наблюдавано. Да можем да наблюдаваме с изключителна енергия на безизборност, без да попадаме в коридора на противоположностите, изборите, клсификациите и разделенията. Вижте дали можете да направите това, докато се разхождате из тази планина. Възможно ли е да гледате едно дърво без наблюдателят, само наблюдение? Погледнето една птица, чуйте песента й. Възможно ли е да направите това като чисто наблюдение, без наблюдателя, без изживяващия.
Ако това се случи, това е дълбока психологическа хирургия. И това е възможно. Това е енергия на огромен мир, умствено равновесие и спокойствие. Това е състоянието самадхи. В това състояние можете да ходите и да правите всичко и все пак да сте в самадхи. Самадхи е спокойното равновесно съзнание. Това е възможно, когато наблюдателят изчезне. Това означава, че животът не е умът. Ако умът присъства, той пречи на наблюдението. Той никога няма да позволи да се случи чистото наблюдение. Той винаги ще си пъха носа и ще го замъглява. Умът ще се намесва навсякъде и така няма да можете да видите по- далеч от наса си. “
Това е един истински експлозив, който може да предизвика много мощна експлозия...и целият свят да се разхвърчи на парчета свободно и безцелно летящи... Тук има една тайна, защо не може да се постигне Брахман, защо не може да се постигне безпределното. Винаги има желание за това, но винаги остава една стена пред нас. Експлозията на разбирането разрушава всички стени, остава чистото съществуване, което няма нужда да бъде обяснявано, изживявано, защото то просто е. Всеки говори да бъдем себе си, но какво значи това? Какво значи да бъдем? Веднага се появява претенцията на умът, да бъда значи да съм еди какво си...и започва реденето на вътрешната картина. Чистото наблюдение не е изживяване. Изживяването предполага дуалност, а ако ти си Това, дуалност няма, ти не можеш да изживяваш, защото друг освен теб няма.
Къде е разликата между духовен и недуховен? Тя е само в главите на хората...такава няма.
Какво е болката? Това е само едно недоразумение на умът. Не – до – разум – мене, т.е. не достига разум до мене. Какво е разум, интелектуалност ли, не това е интелигентност. Интелигентността е разбиране. Интелектуалността е опит за обяснение, поради липса на разбиране. Един опит за имитация на разбирането.
Можете ли да бъдете с някой без наблюдателят, който осъзнава колко е духовен, колко е симпатичен, как говори, какво пие...можете ли просто да бъдете с някой? Можете ли просто да бъдете...без някой?
Истината е земя без пътища!
|
Нещо просто.
