Иска ми се да ти отговоря и на теб, защото ми се налага да прекъсна участието си в дискусията. Иска ми се да кажа и на всички, че докосването ми до вас ми достави много радост.
Предстоят ми 10 дни първо за мен пълно уединение. Нямам представа накъде ще ме отведе, но съм решил да го направя.

Положих усилия да намеря това, което обещах за Крия йога, но нещо не ми се удаде. Не се сещам точно къде е, само ми направи силно впечатление. Като търсех, обаче попаднах на това, може би ще ти е интересно. Предавам го общо, защото нямам време да превеждам от английски.
Става въпрос за Крия йога в статия, посветена на Парамаханза Йогананда, който е единствения индиец, преживял 30 години на Запад, предавайки техниките на крия йога. Та в тази статия пише, че в момента в света съществуват средностатистически стотици, ако не и хиляда разновидни техники на крия йога, някои от които нямат нищо общо помежду си. И това е в зависимост от въздействието , което е оказало собственото учение в живота на отделния учител. Също тук пише, че някои учители разясняват трансформацията, която е настъпила, за да може ученикът да се ориентира.

Всъщност точно за крия йога аз не зная много.

В преден постинг беше споменал нещо за твой Висш Аз. Сега доуточняваш. По тоя повод се сетих за нещо, кое то самият аз преживях и от което попаднах в особена ситуация. Преди години, по време на медитация започнах да се усещам и възприемам като вълна на океан, чиито движения бяха безкрайно меки и плавни / това, както се досещаш, беше кундалини, но кундалини се усеща и по други начини/. Носех се по този начин нагоре. Осъзнавах движението и посоката. Усещане за разстояние липсваше. Изведнъж някъде много нависоко видях образ, обрамчен от светлина. Някак си знаех, че виждам Бог. Интересното беше, че въпреки че се виждаше цялата физиономия, лицето на практика липсваше. Светлината очертаваше ясно чертите на човешко лице, но самото то беше празно. Знаех, че точно там е Бог и се мъчех с всички сили да надникна в това празно лице, да видя през него. Това е най-бегло и неточно описание на това, което действително преживях тогава.
Излизайки от медитация, първото което направих беше да изтичам при учителя и да изстрелям - Видях Бог!!!
Той ме погледна с потресаващо спокойствие и с оная любов, която може да се види в очите само на един Учител, благо ми каза: Защо си тук? Не ти ли е време за медитация?.
В този момент бях шокиран. И стъписан. Аз видях Бог, а той ми казва - не ти ли е време за медитация?Мислех си, че всички учители са еднакви - знаят само едно, което повтарят - медитация. те като че ли се наговарят помежду си...
Сега знам, че това е било единственото вярно нещо.
Сядайки за медитация, умът ми буквално щеше да експлоадира от мисли. Те бяха най-невероятни. - Видях Бог. Наистина ли го видях? Кого видях? А не беше ли това някой велик Учител? Не видях ли себе си?...... Докато накрая остана едно - Кого видях, когато там нямаше лице? Кого видях, като гледах в нищото? Месеци наред в медитация, в немедитативно състояние този въпрос беше в мен. Не можех нищо да направя. И заспивайки, той си висеше там.

Докато една сутрин се събудих с отговора. Бях видял точно нищото. Бях зърнал за малко първоизточника, безкрая. И му бях дал име. И това име нямаше значение. Беше все едно дали ще го нарека Учител, Бог, Истинско Аз...
Бях зърнал и бях се върнал. Затова се наложи да му търся име. Ако го бях истински намерил, щях да мога да го почувствам. И тогава всяко име ставаше ненужно.

Това беше един от най- твърдите уроци през време на цялата ми , продължаваща десетилетие и половина практика в търсене на онова, което е в нас, а все не го намираме. От този момент нататък аз "забравям" почти автоматически за преживяванията, които получавам, с изключение на тия, които носят специално послание.

"Как да обясня на някой хора, че насреща няма никой? Никак"
Това ме развесели.
Христос казва - "Който има уши - да чуе...."