|
”Значението на посвещението”
от Маршал Говиндан
В Крия Йога на Бабаджи значението на посвещението често е пренебрегвано. Посвещението е свещенодействие, при което човек получава първоначалнa опитност за средството, с помощта на което може да бъде осъзната някаква истина. Това средство се нарича крия или “практическа йогична техника”, а истината – това са дверите към вечния и безкраен Аз. Тази истина е отвъд името и формата и тя не може да бъде предадена чрез думи или символи. Тя може да бъде преживяна и за това на човек му трябва учител, който може да сподели своето собствено живо преживяване на истината. Техниката става канал, по който учителят споделя с практикуващия начина, по който да осъзнае истината в себе си.
По време на посвещението винаги има предаване на енергия и съзнание от посвещаващия към получаващия, дори и последният да не го осъзнава. Това предаване може да е несполучливо, ако ученикът е изпълнен с въпроси, съмнение или неща, които го разсейват. Затова посветителят се опитва да подготви получаващия посвещение предварително и да контролира обкръжаващата среда по начин, който да сведе до минимум тези потенциални смущения. Всъщност, Посветителят поема в себе си съзнанието на получаващия и започва да го разширява отвъд неговите привични ментални и витални граници. Получава се нещо като стопяване на обичайните ментални и витални граници помежду посветителя и посвещавания и това много улеснява движението на съзнанието към един по-висок план. С това той проправя пътя на получаващия към осъзнаването на съществуването на неговата собствена душа, или по-висш Аз, който дотогава е оставал забулен, какъвто е случая при повечето хора. Чрез издигането на съзнанието на посвещавания, той получава своите първоначални проблясъци за възможностите и силите на съзнанието си. Това е което се има пред вид под издигане на кундалини на ученика. Обикновено това не се прави по някакъв драматичен начин по време на първата среща, а постепенно за един период, в зависимост от усърдието на ученика да прилага на практика това, което е научил.
За да бъде успешно посвещението, две неща са съществени: подготовката на ученика или получаващия посвещението, и присъствието на посветител, който е осъзнал своят Аз. Повечето духовно търсещи наблягат на последното и търсят съвършен гуру, но неколцина са загрижени за собствената си подготовка. Това е може би недостатък на човешката природа, да търсиш някого, който да “свърши нашата работа вместо нас”. Сиреч да ни даде Себеосъзнаване или Божествено съзнание.
Това, което гуру или учителят могат да направят е да ти посочат правилната посока, но търсещият сам трябва да е готов да следва тези насоки. Дори и търсещият да е готов интелектуално да ги следва, твърде често човешката природа кара хората да се колебаят като се разсейват, съмняват или изпитват желания. Така че дори и човек да е намерил съвършения учител, ако той не е развил качества като вяра, постоянство, искреност и търпение, посвещението може да е така безплодно, като да посееш семена върху бетонна пътека.
По традиция, поради тази причина, са посвещавани само в ограничен кръг хора, които са се подготвяли, понякога в продължение на години. Докато първоначалните посвещения могат да станат достъпни за повече хора, само на тези, които са развили качествата на ученици, се дават по-високи посвещения. Както Исус казва, “много са призовани, но малцина са избрани”, малцина могат да отговорят на високите изисквания на ученичеството.
Предано-отдаденият е човек, който търси пътека или учител, и това може да продължи много дълго време, докато той е готов се посвети на един учител или на една наука. Човек може да прескача от един учител на друг , да слуша, да гледа, да опитва по малко, като купувач, който сравнява. На края на този етап, човек става ученик, и с отдаденост и решимост спазва показаната му от неговия учител духовна дисциплина. Понеже духовната дисциплина изисква полагане на постоянни усилия продължително време, за да бъдат резултатите й доказани, човек трябва да вярва в ефикасността на практиката, да е упорит, да има подкрепата на учителя, и божествената милост. Ако учителят е истински, той винаги ще бъде готов да отговори на молбата на ученика или да намери някого, който може да отговори. Божествената милост е винаги достъпна, ако човек знае как да я допусне до себе си. И така, нещата, които са проблематични, това са вярата и упоритостта на ученика. Учителят, или гуру, може да стане будител на този процес чрез посвещението и да дари вдъхновение и насърчение, но учениците трябва да съсредоточат силите си с доверие и постоянство.
Дали ако човек научи криите или техниките без посвещение, те ще бъдат ефективни? В светлината на казаното по-горе, отговорът е твърдо не! Тъкмо затова научаването на техниките от книгите или от учители, които не са истински, които не са преживявали лично истините, за които говорят, не вдъхновява ученика. Това е така дори и ако той е добре подготвен и притежава качествата на искрен ученик. Съществува едно насъщно свещено предаване на съзнание и енергия, което протича помежду посветителя и получаващия посвещение, и именно то дава мощност на техниките. Това е причината, поради която посветителските традиции са успели така ефективно да предадат непосредственото изживяване на истината от едно поколение на друго. Силата на тези традиции идва от силата и съзнанието на тези, които интензивно са практикували и така са осъзнали истината.
Практикувайки усърдно и редовно това, което сме научили и получили по време на посвещението, ние го почитаме и така отдаваме почит на най-висшето си Аз.
Декември 2002 , Маршал Говиндан
ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ
|
Значението на посвещението
