Както казва Патанджали - меправилното умозаключение е лъжливо знание.
За един Исус става въпрос, дядоБлаго. Исус в евангелието на Матея е описан от гледната точка на Матея. Той дава родословното му дърво, пояснява как ангел се явил на Йосиф и казал да вземе майката и детето и да отидат в Египет, за да се спаси от цар Ирод. А когато Ирод умира и сина му Архелай е на трона, Йосиф, Мария и Исус се връщат в израилевата земя, но не в Юдея, а отиват в Назарет. А Лука въобще не разказва предисторията на Исус, а направо говори за Йосиф, Мария и Исус в Назарет и казва, че тримата всяка година са ходели в Ерусалим за празника на Пасхата.
Нямам време да ходя по другите клубове и не съм чела какво си писал. Задавам ти въпросите не защото очаквам ти да ми кажеш отговорите. Отговорите са вътре в мен. По-скоро исках ти да се замислиш има ли Исус общо с Йога, защото твърдеше, че нямал.
Аз съм учила и от журналистите - да взимам информация от няколко независаими източника. И като потвърждение на разбирането ми, че Исус и Йога имат много общо ще ти дам жокер:
Исус: "Аз и Отца ми сме едно."
Парамаханса Йогананда
Тялото ми се закова неподвижно; дъхът ми беше изтеглен от дробовете, сякаш с някакъв огромен магнит. Душата и умът изведнъж загубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми беше сякаш мъртва и все пак аз интензивно осъзнавах, че никога преди това не съм бил истински жив. Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок.
Цялата околност лежеше открита пред мене. Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширен сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно.С тила си аз виждах хората, разхождащи се далеч по улица „Рай Гхат", забелязах също и една бяла крава, която спокойно се приближаваше. Когато тя достигна пространството пред отворените врати на ашрама, я наблюдавах с двете си физически очи. Когато отмина зад тухлената стена, аз все още ясно я виждах.
Всички предмети, намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед, трептяха и вибрираха като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата
и слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, пуснати в чаша вода. се разтварят, след като се раздрусат. Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми: метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в творението.
Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брегове на душата ми. Духът на Бога, осъзнавах аз, е неизчерпаемо Блаженство; тялото Му е неизброими сплитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос, нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество. Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога ненамаляващо сияние. То беше неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина.
Божественото разпръскване на лъчи? леещи се от Вечния Извор, припламвайки в галактиките, се видоизменяше в неизразимо прекрасни аури. Отново и отново виждах как съзидаващите светлинни снопове се сгъстяват в съзвездия, а след това се разпадат на ивици прозрачен пламък. С ритмично възвръщане секстилиони светове преминаваха в прозирен блясък; огънят ставаше небесна твърд.
Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура. Блажената амрита, нектарът на безсмъртието, пулсираше в мене като живачна течност. Чувах съзидаващия глас на Бога, звучащ като Аум, вибрацията на Космическия Двигател.
Внезапно дъхът се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че безкрайната необхватност е загубена. Отново бях затворен в унизителната клетка на тялото, която не беше лесно приспособима за Духа. Като заблудено дете аз бях избягал от своя дом – макрокосмоса, и се бях заключил в тесния микрокосмос.
Моят гуру стоеше неподвижен пред мене. Аз понечих да падна в светите му нозе в благодарност за преживяването на космическо съзнание, което дълго и страстно бях търсил. Той ме повдигна и заговори спокойно и просто:
— Не трябва да се опияняваш от екстаз. Чака те още много работа в света. Ела да пометем балкона, а после ще се разходим край Ганг. "
|