Темата ме вълнува. За Йога чух за пръв път преди 24 години, но тогава не съм била готова за нея. Духът ми обаче винаги се е интересувал от мистичните неща и в последните 15 години съм изчела вагон езотерична литература, да съм наясно за какво иде реч в тоя живот. А от 2 години се заинтересувах от йога, вече бях дорасла за нея.

Задаваш въпроси, които и аз си задавам. Какви са пътищата - кое е истинско, на кое да имам доверие? Естествено е, за невежа като мен, да се обърне към авторитети. Патанджали казва:

6. Има истинско знание, лъжливо знание, въображение, сън и памет.

7.Истинското знание - умозаключение, авторитетно свидетелство и непосредственото възприятие.
8.Лъжливо знание - фалшификата, илюзията, грешното убеждение или мнение.
9. Въображение - плод на словесно знание, лишено от субстанция.
10. Сън - дейност на съзнанието, лишена от обективното начало.
11. Памет - съхранение на миналия опит."


Ще има анонимно пострадали, ако не могат да усетят истинското знание. Всеки гледа на света от собствената си камбанария. Ако ти гледаш небето през един прозорец - една йога традиция - означава ли това, че небето е само това късче, което виждаш ?! Не е ли вътрешния усет, който ти дава увереност на кого и за какво да се довериш?

По отношение на здравето Йога не подлежи на съмнение и именно затова хора от всякакви вероизповедания се доверяват да прилагат начина на хранене, очистителните техники, личната хигиена, асаните. А на въпроса ти защо има дебели йоги отговорът е защото не спазват стриктно предписанията, личен избор, но не това е мерилото.

Кой казва, че е вредно да се мисли, анализира, разсъждава? Философите го наричат логическо мислене, а Будистите казват, че има два вида медитация - аналитична ( за външни по отношение на теб обекти) и едновърхова ( самовглъбяването). Въпроса за мен е : Кой е този, който пита?- Умът, това е една от функциите му. Йога казва, че саттва е чистото съзнание - без концептуални филтри и емоционални наслагвания. Разбирам го така - без прилепнали убеждения, без очаквания, да отразяваш света като огледало.

Абсолютно съм съгласна с теб, че "Ние живеем в условия,при които можем да бъдем само полуйоги ". Това засяга степента на отдаденост - ходим на работа, стресове, влияния на външни фактори. Тогава и не бива да се очаква друг резултат освен полурезултат.

Като има толкова много Йога традиции, кой е критерият, за да направи човек верния избор? Това касае най-вече пранаяма и медитативните практики. В България има Бихарска школа - Сатянанда, има и династичната Крия йога - Шибендо Лахири. Доколкото разбирам Титикша е от Крия Йога по линия на Йогананда. Как да знам кое ми пасва лично на мен?!