|
Чуй молитвата ми повелителю -
сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце.
Дай ми сила да понасям леко
всички свои радости и скърби.
Дай ми сила да направя службата
на любовта си плодоносна.
Дай ми сила да не се отвръщам
никога от бедните и да не сгъвам
колене пред наглото могъщество.
Дай ми сила да издигна своя ум
високо над дребнавостта на делника.
Но ми дай и сила силата си с обич
да отдам на твойта воля.
***
Ако сърцето в жегата закоравее,
ела над мене с дъжд от милосърдие.
Ако благодатта отлее от живота,
ела при мене с порива на песен.
Ако нестихващият труд отвред
надигне своя грохот и ме откъсне
от отвъдното, ела при мене,
повелителю на тишината,
със своето спокойствие и отдих.
Ако сърцето ми одрипавяло се
притули в ъгъла, разбий вратата,
о царю, и с царско тържество ела при мене.
Ако желанието заслепи ума
с неистина и прах, о, ти, най-свят, най-бдящ,
ела със светлината и гърма си.
***
Тежки са оковите ми,
но понеча ли да ги разкъсам,всичко ме боли.
Искам само свобода, а срам ме е за нея да мечтая.
Знам добре, че в тебе е безценното ми благо
и че ти си моят най-добър другар, но сърце не дава
да изхвърля жалките дрънкулки, запълнили стаята ми.
Този саван, в който съм загърнат,е саван от пръст и смърт.
Мразя го, но го прегръщам с обич.
Дълговете ми са много, грешките - големи,
а срамът ми - скрит и тежък; и все пак когато дойда
да се моля за доброто си, изтръпвам,
да не би молитвата ми да бъде чута.
***
- Какъв език е твоят, о, море?
- Език на вечния въпрос.
- Какъв език е твоят отговор, небе?
- Език на вечното мълчание.
***
Звездите не се боят,
че ще приличат на светулки.
***
Ние разбираме света погрешно
и решаваме, че той ни заблуждава.
***
Утрините на Бога са нови
изненади за самия него.
***
Възможното запитва невъзможното:
"Къде е твоят дом?"
"В мечтите на безсилните" се чува отговор.
***
Домашният пес подозира, че вселената крои
как да му вземе мястото.
***
Прахта на мъртви думи е полепнала по теб.
Измий душата си с мълчание.
***
Денят с гълчавата на тази малка земя
удавя тишината на всички светове.
***
В своята обич Бог целува крайното,
човек - безкрайното.
***
Всички, които ме обичат на този свят,
се грижат всячески за безопасността ми.
Но твоята любов, която надхвърля тяхната,
е друга и ти закриляш свободата ми.
За да не ги забравя, те не ме оставят
никога намира. Но отминават ден след ден,
а ти не се явяваш.
Дори ако не те зова в молитвите си,
дори в сърцето си ако не те лелея,
Твоята любов към мене не престава
да чака моята любов.
|
Рабиндранат Тагор
