|
Живата Етика на семейство Рьорих – мост между Изтока и Запада в културната политика на Людмила Живкова през 70-те години на XX век
“Историята има работа с миналото, с това което го няма, но е било. Няма го, но е било. Изучават това което го няма. Нужно е да се вникне мислено в нелепостта на създаденото положение, за да разберем, че не може да се изучава, това, което го няма. Но ако нещо така или иначе се изучава, значи, то съществува. Някога ще се наложи да се признае, че миналото съществува, - то е в настоящето, но просто е невидимо за земните очи.”
/Аспекти от Живата Етика VI том 558./
Людмила Тодорова Живкова, се ражда в семейството на ръководителя на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Тя е член на Политбюро на ЦК на тази партия, председател на Комитета за култура на България и с други думи, министър на културата, в средата на 70-те години.
След дълго и мъчително събиране на литература свързана с нейният живот, авторът успя да направи скромен списък на книги от които не всички са със строго научно съдържание. Причината за това е, че просто за сега малко историци да не кажем нито един не са засягали дълбоко изследваната тема.
В настоящето изследване са използвани следните книги:
“Людмила Живкова живот и дело 1942-1981 летопис” София, 1987
Богомил Райнов - “Людмила – мечти и дела” София, 2003
Доклад на Тодор Ялъмов "Рериховское наследие": Труды Международной научно-практической конференции: Том. I:
Костадин Чакъров – “Втория Етаж” София, 1990
Валентин Сидоров – “Людмила и Ванга” София, 1998
Емил Александров – Култура и лична власт София, 1990
Димитър Мурджев – “Така ги видях” София, 1992
Тодор Живков – “Мемоари” София, 1997
Книга за Людмила Живкова “Мислете за мен като за огън” София, 1982
Бойка Цветкова – “Ванга живот за хората” София, 1998
Людмила Живкова – “Големият пример”
Живкова Людмила – По законам красоты. Москва, 1979.
Тятяна Калугина – Пути восхождения Москва 1984
Започваме с повратната за Людмила Живкова 1973 година. Тогава тя попада в тежка пътна катастрофа. След като традиционната медицина не успява да излекува психофизическите и травми, Людмила Живкова с помоща на Богомил Райнов се запознава с Учението на Живата Етика, което семейство Рьорих започва да записва по време на експедицията си из Централна Азия.
За да придобием по-добра представа за културната политика, а и вътрешния свят на Л. Живкова, трябва макар и на кратко да разберем някои факти от изключително богатата биография на семейство Рьорих.
Четирите члена на семейството състоящо се от признати академици, философи, писатели, художници, езиковеди с безброй още звания, след години на плодотворна работа в Русия, Европа и САЩ се отправя към Азия. Пет години /1923-1928/, един керван с над 100 керванни животни преминава Индия, Синцзян, Алтай, Монголия и Тибет. Изминати са 25 000 мили, преодолени са 29 височинни превала. В историята на географските открития това пътуване е записано, като най-голямата експедиция на XX век.
Трябва да се знае, че рисуването помага изключително много Николай Рьорих по време на археологическите проучвания. Самият той освен художник е и археолог.
Оставил на света над 7 хил. Платна той неуморно рисува - дори на коня! Появява се серията от картини посветена на Майтрея - бъдещия спасител на човечеството. Семейството записва легенди, изследва археологически и писмени паметници. Това са първите научни изследователи, които донасят на Америка и Европа грижливо пазената тайна за легендарната страна в Хималаите наречена Шамбала!
Не случайно по-късно Людмила Живкова ще започне Десетилетието на хармонично развитите личности именно с Николай Рьорих.
Много от хората в миналото и днес смятат, че тя се е занимавала с някаква мистика. Етимологията на думата мистика се знае. Ала не е излишно да се знае и обстоятелството, че възгледите, към които се придържа Живкова, нямат нищо общо с мистиката. Николай Рьорих обвиняван в същото - казва: „В различни страни пишат за моя мистицизъм... Много пъти ми се е случвало да казвам, че аз изобщо се боя от това неопределено слово „мистицизъм". То прекалено ми напомня за английското „мист" - сиреч мъгла. Мъглявото и неясното не отговаря на моята природа. Обичам яснотата и светлината."
Преодолявайки труден период на житейска преоценка, след катастрофата Людмила, вдъхновена от живота на семейство Рьорих и учението на Живата Етика започва да се занимава с въпросите на културата вече на държавно ниво.
Нужно е да разберем, че Учението на Живата Етика, което тя приема безусловно и безвъзвратно е един уникален феномен в историята на XX в. Записано от Елена Ивановна Рьорих в 14 книги, то представлява един необикновен синтез между забележителната философия на Изтока и високата научна мисъл на Запада. Този фундаментален труд успява да включи в себе си уникални формули за всяка една от сферите на човешката дейност. Живата Етика съдържа в себе си зачатъци на нова вече удохотворена наука, която акцентира на синтеза в научното знание и успява да докаже, че основната сила, която движи мирозданието, това е психическата енергия и мисълта!
Като доказателство на това, че тази Етична - Жива Философия има изключително практическо положение, ще отбележим само някои от основните инициативи, които Людмила Живкова предприема вдъхновена именно от Живата Етика.
За един кратък срок само от седем години тя успява да води буквално подвижнически живот.
Трябва да вземем под внимание факта, че нейният съзнателен живот преминава в социалистическа България, в дома на ръководителя на Българската комунистическа партия.
Вече разбрахме именно към кое Учение Людмила Живкова е хранила симпатии и тук е мястото да узнаем отношението и към едно друго учение! За да внесем светлина по болезненият въпрос дори за някои съвременни изследователи, трябва да надникнем в книгата на дългогодишния работник в апарата на централните партийни и държавни органи Костадин Чакъров. В книгата си Втория етаж, той пише:
“Веднъж в разговор й казах:
- Вие какво си въобразявате, че с Ванга ли ще управляваме България? Няма ли партия в тази страна, та въобще не се интересувате от нея?
Тя ми отвърна:
- Ти си един вулгарен марксист и не зная кой те учи на това. Каква партия? Партията е една погребална процесия от хора, които се влачат след катафалката на едно мъртво политическо учение.”
Това Людмила Живкова изрича през 1980 г.
Връщайки се малко по-назад във нейният живот ние виждаме, че тя успешно завършва историческия факултет на Софийския университет. След това прави аспирантура, придобва степен кандидат на историческите науки и започва своята научна кариера в Института по балканистика на Българската академия на науките. Първата й монография, издадена през 1971 година, се нарича „Англо-турските отношения 1933-1939". Втората монография е вече съвсем друга и свидетелства за интерес към древната култура - „Казанлъшката гробница" (1974). И накрая - „Четвероевангелието на цар Иван-Александър" (1976) загатва вече ясното и разбиране, че в изучаването на историята трябва да се обърне по-голямо внимание на духовните събития, като повратни, незабележими моменти в историята, които обаче са с огромно влияние върху световната съба на човечеството!
Последната книга върху, която работи Людмила Живкова е посветена на художникът Владимир Димитров-Майстора. За съжаление тя остава недовършена.
Освен като историк, писател и философ Людмила Живкова се проявява и като забележителен пътешественик, дипломат и политик от нов тип. Тя успява да посети Англия, Франция, Германия, Австрия, Страните на Балканите, Русия, Иран, Либия, Египет, Индия, Монголия, Китай, Япония, Мексико, Америка – списъкът е дълъг. Трябва да се отбележи, че тя в повечето случаи е пътувала като нормален пасажер без особени привилегии Тези пътувания не са били някакви туристически посешения, а именно часове на напрегнати дипломатически срещи и откривания на изложби в името на една хуманна и патриотична цел - малка България да стане известна по целият свят чрез изложбите посветени на Тракийскоти изкуство и Средновековните български икони. България да придобие едно съвсем ново лице пред международната общественост и по нататък вече да стане магнит и център на културна цивилизация.
Тук е момента да споменем как самият Армънд Хамър най-големият меценат на изкуството през средата на XX век сам проявява желание да дойде в България. Той бива привлечен не само от предстоящата изложба на картини, рисунки и ръкописи на Леонардо Давинчи, но и от информацията му за нефтените находища в Черно море! "Където Хамър пробива, нефт винаги излиза" обичат да казват специалистите. Поради решение на Леонид Брежнев това сондиране не се състои.
Ако започнем да изследваме културните прояви вътре във страната ще открием, че “Дъщерята на Тодор Живков” както са я наричали някои и което най-много и тежи още от детството, успява да внесе едно ново духовно измерение в създалия се идеен вакум на тогавашна България. Отначало внезапно за идеологическата машина се обявява десетилетие на хармонично развитата личност. Тази мащабна кампания започва с година на Николай Рьорих /1978 г./. Организират се големи изложби /по 200 картини/ на Николай и Светослав Рьорих, като последният бива официално поканен в България. Точно тогава той дарява архивни материали и около 250 картини от колекцията на баща си.
Това идейно-културно сътресение на българското общество, моментално се подкрепя с мощна програма за развитие на творческите възможности у десетки хиляди български и чуждестранни деца. Започва Детската Асамблея “Знаме на Мира”(.'.) под девиз “Единство, Творчество, Красота”.
(.'.) - Знаме на Мира е символа на пакта, който Николай Рьорих прокарва за опазване на научните учреждения и историческите паметници по време на въоръжен конфликт. Приет е от Лигата на нациите през 1935 година и е подписан в кабинета на президента Рузвелт в Белия дом.”Пакта Рьорих” по-късно е трансформиран от “ЮНЕСКО” във така наречената Хагска конвенция за защита на културните ценност по време на война подписана от 39 държави през 1954г.
Поставят се основите на огромен по мащабите си педагогически опит за възпитаване на едно поколение със съвършенно ново мислене и съзнание. Практически, към тази програма са включени всички педагогически и социални структури на страната.
Един от най-вълнуващите моменти по време на асамблеята, е посещението на децата в българския парламент. На практика за първи път в историята на човечеството се организира Детски парламент и под Знамето на Мира се събират 40 000 деца от 84 страни!
Междувременно в действие влиза реализирането на един друг грандиозен проект с дълбок психологически замисъл - честването на 1300 години от основаването на Българската държава. Планира се отбелязването на паметния акт да бъде в няколко държави едновременно. Вече е започнала мащабна археологическа дейност из цялата страна, като успоредно с това се изследват писмените извори свързани с България разпилени по целия свят. Изградени са стотици читалища, театри, картинни галерии и паметници. Ако строежът на 19-ти век за България е храмът Александър Невски, то строежът на 20-ти век безспорно е Националния Дворец на Културата в столицата. Само за три години в центъра на София изниква един уникален архитектурен комплекс с изключително дълбока символика! НДК е най-големият по кубатура и с най-широка функционалност конгресен център спрямо подобни сгради в Европа и САЩ. Заслугата на тази придобивка България изцяло дължи на Людмила Живкова!
Осъзнавайки, че вече е дошло времето за обединяването на целия набор от научни изследвания “Мила”, както я наричат близките, решава да се експериментира в създаването на нови интердисциплинарни лаборатории и цели Институти. Като основа се взима уникалния опит от Института за Хималайски Изследвания “Урусвати” съсдаден от семейство Рьорих в долината Кулу Индия. Те създават този институт след централно-азиатската експедиция, като един пример за това, как дори археологическите открития могат да се съчетаят с изследванията на космическите лъчи! Разположената на най-високото място на планетата биохимична лаборатория е именно в института “Урусвати”. По време на Втората световна война дейността в него се прекратява.
След няколко пътувания до Индия, срещайки се със Светослав Рьорих, Индира Ганди и много научни и културни представители на страната, Людмила Живкова, както винаги енергична и целеустремена, начева това изключително трудно и дори рисковано дело.
В края на 1980 г. бива създадена експертна комисия членовете, на която изследвали на място в долината Кулу, всичко което се е съхранило от колекциите и документацията на Института. Целия план се координира със Светослав Рьорих, който с огромно вълнение следи за неговата реализация.
Внезапно, за голяма изненада на стотици хора, сутринта на 21.07.81. г. Людмила Живкова си отива от този свят. Проваля се една уникална комплексната програма-експеримент с крайна цел 2000-та година. След годините посветени на Рьорих, Леонардо Да Винчи и Ленин е трябвало да се продължи с Рабиндранат Тагор, Св. Константин-Кирил философ, Ломоносов, Гьоте, патриарх Евтимий, Ян Коменски. Бива сложен край на проектите за създаване на Международен Рьорих център в София и за въстановяване на института “Урусвати” в Хималаите. Прекъсват се детските асамблеи. Спира подготовка за издаването на уникалните научно-философски трудовете на Елена Рьорих и мислителят, борец за независима Индия Ауробиндо Гхош.
На практика – след кратък пожар и неговият пречистващ огън всичко си “идва на мястото” и животът навлиза в обичайното си русло.
От всичко казано до тук ние виждаме, как Людмила Живкова се опитала да превърне малка България в духовен кредитор на цялото човечество, в център на нов тип одухотворена цивилизация. Във връзка с този уникален експеримент в книгата си “Людмила и Ванга” руският писател Валентин Сидоров пише:
“Дори ако остане само като опит, вече никога няма да се забрави."
Като допълнение към тези думи академик Светослав Рьорих утвърждава:
„Людмила Живкова е единственият в XX век държавен деец, който е възприел много дълбоко Живата Етика и е видял в нея огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяване на този строй чрез културата и високата философска мисъл.Тя много добре разбира, че държавата трябва да се строи и да живее по законите на красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно".
Списъкът с осъществени и неосъществени проекти е прекалено дълъг и заслужава специално проучване от бъдещите млади изследователи и търсачи на изтината “Защото няма нещо тайно, което да не стане явно”
http://www.vfu.bg/bg/news/archive.php#43569814
П.П. Авторът продължава да събира информация по тази изключително интересна тема и благодари предварително на хората, които биха споделили интересни опитности свързани с този период на нашата история.
|
Доклад за Л.Живкова изнесен-Понтийски четения 2003