Да смъртта е просто почивка за душата. Учението, опитът, рая и ада са всъщност тук на земята. А там, горе, в Литералното пространство душите просто си почиват и чакат момента в който ще бъдат засмукани и изпратени за нов живот, за нова борба, за ново изкачване по стълбата на еволюцията.

Можем дори да я сметнем като по-дълго състояние на сън, само дето сме освободени от оковите на физическите си тела, а усещането е толкова леко и приятно, че е напълно разбираемо защо хора преживели клинична смърт не са особено доволни от факта, че трябва да се върнат. А там е толкова хубаво, че като отвориш очи и видиш вече доволните лица на лекарите, които си отдъхват ти се иска да заплачеш.

Почивката свърши, време е за нова борба.