|
Автобиографията на един йогин
Парамаханса Йогананда
Глава 14
Преживяване на космическо съзнание
— Ето ме и мен, гуруджи. – Стеснението ми говореше по-красноречиво от мене.
— Да отидем в кухнята и да намерим нещо за ядене. – Шри Юктешвар се държеше толкова естествено, сякаш се бяхме разделили преди няколко часа, а не преди дни.
— Учителю, навярно съм ви разочаровал, като внезапно оставих всичките си задължения тук; сигурно сте ми сърдит.
— Не, разбира се, че не! Гневът възниква само от неизпълнени желания. Аз не очаквам нищо от другите, така че техните действия не могат да противостоят на моите желания. Не бих те използвал за свои собствени цели; щастлив съм само от твоето собствено истинско щастие.
— Господине, за божествената любов се говори неясно, но аз за пръв път виждам конкретен пример за нея в ангелския ви облик! В обикновения свят дори един баща не би простил на сина си, ако той изостави семейната работа без предупреждение. А вие не показвате и най-малко раздразнение, въпреки че навярно сте били поставен в голямо затруднение от многото несвършени работи, които оставих.
Ние се гледахме един друг в очите, където светеха сълзи. Блажена вълна ме погълна; съзнавах, че Господ, под формата на моя гуру, е разширил малките пламъци в сърцето ми до необятния обхват на космическата любов.
Една сутрин, няколко дни по-късно, аз се отправих в празната всекидневна. Смятах да медитирам, но похвалното ми намерение не бе споделено от непокорните ми мисли. Те се пръскаха като птици пред ловец,
— Мукунда! – Гласът на Шри Юктешвар звучеше от един отдалечен вътрешен балкон.
Чувствах се също толкова непокорен като мислите си. „Учителят винаги настоява да медитирам – роптаех аз. – Не трябва да ме прекъсва, като знае защо съм дошъл в тази стая."
Той ме извика отново; аз продължих упорито да мълча. На третия път в тона му имаше упрек.
— Господине, аз медитирам – извиках аз, протестирайки.
— Знам те как медитираш – извика моят гуру. – Умът ти е разхвърлян като листа при буря! Ела тук при мене.
Поставен на място и разобличен, аз унило се отправих към него.
— Бедно момче, планините не можаха да ти дадат каквото искаше. – Учителят говореше ласкаво, успокояващо. Спокойният му поглед беше непроницаем. – Желанието на сърцето ти ще се изпълни.
Шри Юктешвар рядко говореше с недомлъвки; бях озадачен. Той леко ме удари по гърдите над сърцето.
Тялото ми се закова неподвижно; дъхът ми беше изтеглен от дробовете, сякаш с някакъв огромен магнит. Душата и умът изведнъж загубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми беше сякаш мъртва и все пак аз интензивно осъзнавах, че никога преди това не съм бил истински жив. Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок.
Цялата околност лежеше открита пред мене. Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширен сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно.С тила си аз виждах хората, разхождащи се далеч по улица „Рай Гхат", забелязах също и една бяла крава, която спокойно се приближаваше. Когато тя достигна пространството пред отворените врати на ашрама, я наблюдавах с двете си физически очи. Когато отмина зад тухлената стена, аз все още ясно я виждах.
Всички предмети, намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед, трептяха и вибрираха като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата
и слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, пуснати в чаша вода. се разтварят, след като се раздрусат. Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми: метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в творението.
Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брегове на душата ми. Духът на Бога, осъзнавах аз, е неизчерпаемо Блаженство; тялото Му е неизброими сплитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос, нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество. Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога ненамаляващо сияние. То беше неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина.
Божественото разпръскване на лъчи? леещи се от Вечния Извор, припламвайки в галактиките, се видоизменяше в неизразимо прекрасни аури. Отново и отново виждах как съзидаващите светлинни снопове се сгъстяват в съзвездия, а след това се разпадат на ивици прозрачен пламък. С ритмично възвръщане секстилиони светове преминаваха в прозирен блясък; огънят ставаше небесна твърд.
Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура. Блажената амрита, нектарът на безсмъртието, пулсираше в мене като живачна течност. Чувах съзидаващия глас на Бога, звучащ като Аум, вибрацията на Космическия Двигател.
Внезапно дъхът се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че безкрайната необхватност е загубена. Отново бях затворен в унизителната клетка на тялото, която не беше лесно приспособима за Духа. Като заблудено дете аз бях избягал от своя дом – макрокосмоса, и се бях заключил в тесния микрокосмос.
Моят гуру стоеше неподвижен пред мене. Аз понечих да падна в светите му нозе в благодарност за преживяването на космическо съзнание, което дълго и страстно бях търсил. Той ме повдигна и заговори спокойно и просто:
— Не трябва да се опияняваш от екстаз. Чака те още много работа в света. Ела да пометем балкона, а после ще се разходим край Ганг.
Отидох да взема метлата. Учителя, знаех аз, ме учи на тайната на балансирания живот. Душата трябва да се простира над космогоничните бездни, докато тялото извършва ежедневните си задължения. Когато по-късно се отправихме на разходка, все още бях обхванат от неизразим възторг. Виждах телата ни като две астрални картини, движещи се по улицата покрай реката, чиято същност бе безусловна светлина.
— Именно Духът на Бога активно поддържа всяка форма и всяка сила във вселената и все пак Той е трансцендентен и отдалечен в блажената несътворена пустота отвъд световете на вибрационните явления – обясни Учителят. – Светците, които постигат божественост, докато са в земна плът, познават подобно двойнствено съществуване. Съзнателно изпълнявайки тук земните си задължения, те в същото време остават потопени във вътрешно блаженство. Господ е създал всички хора от безграничната радост на собственото Си същество. Макар че мъчително са притиснати от тялото, Бог очаква душите, сътворени по негов образ, в крайна сметка да се въздигнат над всички идентификации на сетивата и отново да се слеят с Него.
Космическото видение остави много постоянни уроци. Ежедневно уталожвайки потока на мислите си, аз можех да се освободя от илюзорното убеждение, че тялото ми е купчина плът и кости, прекосяваща твърдата почва на материята. Дишането и неспокойният ум, разбрах аз, са като бури, надигащи от океана на светлината вълните на материалните форми – земя, небе, хора, животни, птици, дървета. Безпределното не може да бъде възприето като Единна Светлина, ако не се успокоят тези бури. Винаги, когато умирявах тези две природни стихии, аз съзерцавах многобройните вълни на творението, слети в едно блестящо море точно както вълните на океана, щом бурите стихнат, безметежно се разтварят в единство.
Учителят дарява божественото преживяване на космическо съзнание, когато неговият ученик посредством медитация е засилил ума си до степен, когато обширните перспективи няма да го смажат. Преживяването никога не може да бъде дадено просто при интелектуална готовност и умствена възприемчивост на човека. Само достатъчното разширяване чрез йогическа практика и набожна бхакти е в състояние да подготви ума за възприемане на освобождаващия шок на вездесъщието.То идва с естествена неизбежност за преданите поклонници. Тяхното ненаситно желание започва да притегля Бога с непреодолима сила. Господ, Космическата форма, се притегля от магнетичния плам на търсещия в обхвата на неговото съзнание.
По-късно аз написах поемата Самадхи, стараейки се да предам величието на космическото състояние:
Изчезнаха воалите от светлина и мрак,
Стопиха се мъглите на скръбта,
Разсея се зората на нетрайна радост.
разпръсна се мъгливият мираж на чувствата.
Умряха любов – омраза, здраве – болест, смърт – живот:
лъжливи сенки на екрана на двойнствеността.
Вълни от смях, потоци от сарказъм, езера от скръб
се сливат в океана на блаженството
и бурята на мая се смирява
с магическата пръчка на прозрението.
Вселената – забравен сън –
във подсъзнанието се укрива,
готова да нахлуе в току–що
събудената памет за божествено.
Живея без космическата сянка,
но без да е отнета тя от мен,
тъй както съществува океанът
без своите разпенени вълни,
но те без океан не съществуват.
И няма вече сън или будуване,
ни състоянието между тях,
нито сегашно, минало и бъдеще,
а само всеприсъстващ и изпълващ всичко Аз.
Звезди, галактики, мъглявини, земя,
изригвания вулканични, катаклизми,
пещта, в която цялото творение се лее,
и глетчери от всепроникващи лъчи,
изгарящи потоци електрони,
сегашно, минало и предстояще,
на всички хора множеството мисли,
и всеки стрък трева, самият аз, човечеството цяло,
и всяка пръска от вселенска прах,
добро и зло, гняв, алчност, страст, възторг:
погълнах всичко и преобразувах всичко
в безбрежен океан с кръвта
на собственото си единно Същество!
На медитациите сдържаната радост
очите насълзените заслепи,
избухна с вечни пламъци блаженство,
погълна моите сълзи и тяло, всичко мое.
О, Аз съм Ти и Ти си Аз,
Познаването, Знаещият и Познаването –
всички сме Едно!
Спокоен, неизменен трепет,
живеещ вечно и вечно подновяващ се покой!
О, радост, отвъд възможността за изразяване:
блаженство, самадхи\
Не състояние на безсъзнателност, духовен опиум,
от който сам не можеш да се върнеш,
а самадхи,
което разширява моето съзнание
отвъд пределите на смъртния му облик
до най-далечния рубеж на вечността,
където Аз, Космическо Море,
разглеждам малкото си его, плуващо във Мене.
Врабчето, всяка дребна песъчинка
не се помръдват без да съм видял
и цялото пространство, сякаш айсберг,
се носи по духовния Ми океан.
О, Аз, така огромен и направен
от всичките съдържащи се в мен неща!
С дълбока медитация от своя гуру
получих туй небесно самадхи.
Шума на атомите движещи се чувам,
земята тъмна, планините, долините,
о, виж, са разтопена светлина!
Течащите морета се превръщат
в неясни звездни купове мъгли,
Аум разпръсква техните воали
и всички океани се разкриват
като сияен танц на електрони,
с последен звук
космическият барабан отеква
и светлината плътна преминава
в лъчи на всепроникващо блаженство.
Дойдох от радостта, за радостта живея
и в радостта свещена се разтварям.
Разумен океан, изпих до дъно
на цялото творение вълните.
Една след друга падат по реда си
четирите завеси:
твърдо, течно, пара
и светлина.
Самият аз навсякъде навлизам
във собственото си Велико Себе.
Завинаги изчезнаха, нетрайни,
и сенките на смъртната ми памет.
Непомрачено е небето ми духовно –
напред, надолу и високо горе.
О, Вечността и Аз: един-единствен лъч!
Аз – тъничко мехурче смях, сега:
Самият Океан на Радост.
Шри Юктешвар ме научи как да предизвиквам блаженото състояние по своя воля и как да го предавам на другите, ако интуитивните им канали са развити. С месеци аз влизах в екстатично единение, разбирайки защо Упанишадите казват, че Бог е раса, „вкус". Един ден обаче поставих един проблем пред Учителя си:
— Господине, искам да знам кога ще намеря Бога?
— Ти си Го намерил.
— О, не , господине, не мисля така! Моят гуру се усмихна.
— Уверен съм, че не очакваш да видиш някоя почтена личност, украсяваща трона в някое антисептично ъгълче на космоса! Виждам обаче, че си въобразяваш, че притежанието на чудодейна сила представлява познание за Бога. Човек може да притежава цялата вселена и все пак Господ да му се изплъзва! Духовните постижения се измерват не с външната сила, а с дълбочината на блаженството при медитация.
Вечно нова Радост – това е Бог. Той е неизчерпаем. Ако се занимаващ с медитация дълги години, той ще те забавлява с безкрайна изобретателност. Поклонниците, които като тебе са открили пътя към Бога, няма и да помислят да Го заменят за някакво друго щастие; Неговата привлекателност е отвъд всякаква конкуренция.
Колко бързо се отегчаваме от земните удоволствия! Жаждата за материални блага е безкрайна; човек никога не се удовлетворява напълно и преследва една цел след друга. Това „още нещо", което той търси, е Богът, който единствен може да подсигури трайна радост.
Външните стремежи ни прогонват от вътрешния ни рай. Те ни предлагат лъжливи наслади, които само се представят за душевно щастие. Изгубеният рай се възвръща бързо чрез божествена медитация. Тъй като Бог е неочакван и Вечно Нов, ние никога не се изморяваме от него. Можем ли да се преситим от блаженството, възхитително разнообразно във вечността?
— Сега разбирам, господине, защо светците наричат Бог непостижим. Дори и вечен живот не би ни стигнал, за да Го оценим.
— Това е вярно, но Той също така е скъп и близък. След като умът е пречистен от сетивните препятствия чрез крия-йога, медитацията предоставя двойно доказателство за Бога. Вечно новата радост е доказателство за Неговото съществуване, убедително за всеки наш атом. Освен това при медитация човек получава и мигновеното Му ръководство, точния Му отговор на всяко затруднение.
— Виждам, Гуруджи, че разрешихте проблема ми – благодарно се усмихнах аз. – Сега наистина разбирам, че съм намерил Бога, защото винаги, когато радостта от медитацията подсъзнателно се върне в часовете на активна дейност, аз неуловимо съм насочван да поема верния път във всичко, дори и в детайлите.
— Човешкият живот е изпълнен с мъка, докато не научим как да се настройваме към Божията Воля, чийто „верен път" често бива препречван от егоистичния интелект. Бог носи товара на космоса. Единствено Той може да даде безпогрешен съвет.
|
Преживяване на космическо съзнание
