Здравей, Хуанджи и всички, които сте против ученичеството без учител!
Спомням си времето, когато мислех, че отчаяно се нуждая от учител, проклинах обстоятелствата, при които съм се родила – къде ти в България учители, гурута. Мечтаех за източните ашрами, виждах себе си само там, подготвях се да се “отрека” от света. Исках и повече – индивидуален учител. Утешавах се с фрази: “Човек просто трябва да медитира искрено, без да си задава много въпроси. И ако върви по пътя на дхармата и се стреми да стигне още по-далеч, ще срещне учител. Просто трябва да остави това на кармата!” Попадах и на разни псевдоучители, които искаха да ме научат, да ми преподават истината. Но и това бе част от необходимото търсене, защото ми помогна да осъзная, да видя, че те нищо не могат да ми дадат, да ми преподадат – не могат да ми дадат Бог, рай, вечност или всичките там бленувани сънища. И тогава започна истинската работа! Защото истинската работа се върши сам, всеки път си давам сметка, че никой не би могъл да ми помогне!
И за какви фантазии говориш, Хуанджи! Всеки ИСТИНСКИ учител ще ти каже, че няма нужда от учител, защото Цялото има своите начини да ти показва всичко, от което имаш нужда (да знаеш, разбереш) за момента. Учителят може само да ти го посочи, да те накара да го видиш, но не и да те НАУЧИ, не може да те ПРИНУДИ да разбереш. В сърцето на всеки има учител, който го напътства. Нали помниш диалога на Дзен, когато ученика пита: “Ако не задавам въпроси, как ще намеря решението?” А гуруто казва: “А ти някога загубвал ли си го?”
Погледни само един факт – при наличието на толкова много спасители, гурута, учители – нито един от тях не те е спасил от твоето нещастие и вътрешен конфликт.
Много лесно е да приемеш някого за учител, да прехвърлиш цялата инициатива и отговорност на него и ти просто да следваш. Самото приемане на авторитет и разделение между този, който знае, и този който не знае, вече става пречка, преграда – реалността при никакви обстоятелства не може да се намери в тази насока.
Човек трябва да е сам, но тук не става въпрос за самотност или изолация. Това е уединение, което е свобода – свобода от света, с присъщите му власт, алчност и омраза, както и свобода от болезнената самота, отчаяние и нужда. Да си сам или свободен значи да не принадлежиш към определена религия или нация, на някаква вяра или догма.
Това уединение разкрива едно ново качество – на невинност, доброта или любов – това е качество, което може да живее в света с цялата му суматоха, и да не бъде част от света. И разцъфтяването му не се намира на някакъв път, защото няма път към истината.
И пак казвам – нищо не може да бъде преподадено – само твоето проглеждане може да те води, да ти показва. Ще повторя – ТВОЕТО проглеждане, щом предпочиташ може да го наричаш гуру, но само от теб зависи да прогледнеш, или да не прогледнеш. Никой не може да те принуди. Но ако очакваш учителят да те заведе там, вярвай ми – това никога не може да стане. Цялата инициатива и отговорност са ТВОИ – трябва просто да се “пуснеш” от всички догми, пътища, традиции и авторитети, от всички хитри думи и дребни страхове и най-накрая да поемеш отговорността (дори зазвуча в духа на дон Хуан и Кастанеда)!