Аз май твърде често се изказвам по тая тема - за учителите и учителството. :)))))

Обожението на учител или водач не е прерогатив само на йога, има го и в христианството и в исляма; в тибетския ламаизъм има една много интересна и поучителна практика - на ученика се предлага да си представи например, че носи на главата си някое божество... чрез методи на визуализация и воля ученика стига до момента в който започва ясно да вижда и усеща присъствието на това божество... стреми се да му угажда и го обгражда с любов и преданост.... Като в популярните вицове за луди за напредъка на ученика се съди по това.... като го питат имаш ли на главата си богинята "Х" - ако каже -да - значи се е издънил.... защото не може да отдели реалността от собствените си самовнушения.

С учителите е същото - личност с мистична нагласа започва да вижда в този или онзи учител; изпада в самовнушение относно желанието си да демонстрира преданост и самоотречение....В това няма нищо осъдително - процеса е част от цялата работа... но.... да не забравяме за изпитчето - а именно-да помним кое е реално и кое не.

Изобщо, ученичеството има за цел да ни направи способни да виждаме и да можем да живеем не с илюзиите, а в реалността.


Иначе Учителите реално съществуват......

P.S. Изводът, че пребиваваш във вътрешна самота - е началото на нещата. необходимо е да се разграничиш от всичко и да се опиташ да намериш себе си. Това е вътрешен процес на трансформация. Ако си имал опитност свързана с подобни практики в минали животи - сега е момента на припомнянето. Но този период в един момент свършва. Така че не бива да се абослютизира.

Редактирано от Drona на 27.03.03 08:45.