Хуанджи, впечатли ме посочения пасаж и бих искала да поговорим за него.

Умът и сетивата се наричат от даосите, "Крадци", понеже те изчерпват праната от тялото. Отрицателния дух в главата се обединява с положителния(изявата на самия живот) в корема и се постига завършеност. Така се избягват противоположностите. Това е т.н. "Златен път". "Златният път", въобще не значи да си между ин и ян, а да си над тях. Западът много е теглил от погрешните схващания на основните понятия. Погрешно е не само схващането за Средният път, но и за медитацията.

Нали разбираш, че човек няма как да живее живота си без "крадците" на прана, както са ги нарекли Даосите. Естеството на живота го изизсква и по този начин човек остарява и напуска този свят.

Ако Буда говори за Средния път, който е между Ин и Ян, в средното положение на махалото, то е за да може да си устойчив в различните житейски ситуации, които предлага самия живот. И как се постига този Златен път, според теб?

Кое е погрешното схващане за Средния път и за медитацията у западните хора?

Означава ли това, че въртенето на енергията с Даоската вътрешна алхимия е препоръчително за съхраняване на енергията?