|
В живота на човечеството, ролята на учителите е може би най - съществена. Тези напреднали души ни посещават за да споделят с нас от божественото знание. Свикнали да вярваме само на чудеса, ние винаги очакваме от тях да са както преподобния Бабаджи Нагарадж, който поддържа физическкото ти тяло от хиляди години. Всяка преждевременна кончина на голям учител ни озадачава. Та как може, една напреднала душа, която владее материята да позволи да бъде победена от нея. Този въпрос е един симптом на нашето отъждествяване с материята, изява на която е тялото. Както и да се мъчим, е много трудно да реализираме на практика знанието, че ние не сме това тяло.
Учителят също не е това тяло, Той е едно чисто съзнание, което идва за да изпълни своята мисия и си заминава. Възможно ли е един Лахири Махасая, който е имал безкрайните йогически способности, да задържи тялото си дълго време в материята? Разбира се. Но той не е дошъл за да показва какво може. Съвременния човек, когато става дума за духовност, обикновенно е свикнал да представя себе си, а не учението. Т.е. той, говорейки за учението, по- скоро се стреми себе си да покаже. Но учителят е смирен пред Бога и не взима себе си за толкова важен. Още повече Бог, не приема показа на чудеса, като средство на убеждение. Принципът на този свят е собственото осъзнаване по естествен път, инъче Абсолюта нямаше да бъде непроявен. Учителите знаят това и умишлено не променят материята. Всеки учител е обладян от безкрайна любов и затова приема от кармата на своите ученици за да им позволи да напреднат по-лесно по пътя. Законът на карма е безпелационен. Учителят принася себе си в жертва, тялото му ще изкупи тяхната карма, чрез неговата смърт. Абсолютът ще отрече сам себе си! В този свят всяко нещо съдържа своето отрицание. Не е писано жив учител да се разхожда както Махариши Картикея по 300 години сред хората. Когато става много известен, преподобният Картикея напуска тялото си, макар, че е можел да живее повече и от най- малките си ученици.  Затова и неговият ученик Тхиренда Брахмачари на около 130 години(изглеждаш на средна възраст), се качи на самолета в посока Хималайте...повече никой не го видя. Не знам загинал ли е или се е оттеглил от известността. В този свят чудесата не могат да се показват, това е закона. Бабаджи не се показва по тази причина, освен на някои ученици. Учителите след постигане на просветлението, съвсем демонстративно престават да се грижат за тялото си. Така ни показват, че това е само едно тяло, един костюм и истината не е в грижата за него. В Йога-Сутра (II,40) се среща следният текст: "От чистотата се появява отвращение към собственото тяло и нежелание за контакт с другите". За осъзналата се душа, тялото престава да бъде толкова ценно, колкото за нас. Всички методи на кая-калпа(науката за подмладяване и дълговечност на тялото), са необходми на нас, които не сме просветлени, понеже здравото тяло е предпоставка за качествена практика. То е кораба, който ще ни преведе през морето на самсара, затова ни е необходим. Физическото безсмъртие не може да бъде самоцел. Тези, които са го постигали са били благословенни, то им е дадено. Разбира се, дадена им е практиката на вътрешната алхимия. Всички ние се стремим да я разберем тази вътрешна алхимия, защото това много ще ни помогне, но това е нещо, което се дава като заслуга от Гуру, който се явява проводник на съзнанието на Абсолюта.
Едно е сигурно, за да се постигне продължителния живот, е нужно да се постигне умиротвореност на ума, да се надживеят всички сетивни жажди, не само постигане на брахмачария. Така, ще се даде възможност на прииждащата енергия да е повече от излизащата. Умът и сетивата се наричат от даосите, "Крадци", понеже те изчерпват праната от тялото. Отрицателния дух в главата се обединява с положителния(изявата на самия живот) в корема и се постига завършеност. Така се избягват противоположностите. Това е т.н. "Златен път". "Златният път", въобще не значи да си между ин и ян, а да си над тях. Западът много е теглил от погрешните схващания на основните понятия. Погрешно е не само схващането за Средният път, но и за медитацията. Успокоителното е, че по закона на карма, ако човек нещо не знае, значи няма нужда от него. Ако тя се появи, ще се намери как да го научи.
|
Размисли
