Здравей, Дара!
Това висшето, за което говорих, само по себе си се усеща обикновенно. И ние ако наистина практикуваме ще ставаме обикновенни, защото нищо повече не живее в нас от другия, нито в другия от нас.
Всички си приличаме по това, че започваме от най- малкото. Който реши да се изхитрява, може да загуби години или пък въобще да не се осъзнае, че само се заблуждава. В писанията, всичко е алегория и толкова лесното за което се говори, е създаване на една представа, която за да се реализира на практика минават много животи. Гледаме, как големите адепти са постигнали просветлението отведнъж, но не ни идва на ума, че те са души, не от този свят, а са Аватари(слезли в материята, слизане на божественото в материята). За нас е приложим пътя на постепенността. Когато човек е във верния път, неговият вътрешен Аз се радва, дори и с най- простите неща да се е захванал. Вътрешният Аз се радва само на истинските неща. За илюзорните, си мълчи.
Нищо не ти пречи да заемеш своето място. Това само от теб зависи. То ще е същото, както на мен, така и на Йогин, така и на всеки друг...на килимчето.
Скоро написах - не познавам друга истина, затова ще практикувам. Който мисли, че познава истината, може да си позволи да не практикува, аз не я познавам...затова...
|