|
Здравейте!
На пръв поглед какво по – лесно от това да се пише за приятелството, за приятелите, но това си е един изключителен феномен с неговата колоритност, дълбочина и красота............... приятелството е духовна връзка, затова стенещата в самота душа......... душица, душичка.......търси близостта на сродна душа......в самотата е най – осезаема болката от липса на другия, който да ни разбере, утеши или насърчи, да ни даде човешка топлота или просто да ни засвидетелства с присъствието си подкрепа. Приятелят – той не е един от много, а единствен и неповторим. Приятелят е такъв, какъвто сме го приели с разума, но най вече със сърцето си. Истинското приятелство не е заради полза и изгода, не е заради постигане на власт или пари, не е с цел заробване на другия. То е може би най – необяснимата връзка, но затова пък висша степен морална. За разлика от любовната връзка, която също донякъде е необяснима, но същевременно и обяснима със сексуалното привличане............. приятелството е неудържимо привличане на два морални свята. Взаимното привличане е духовна и емоционална съпричастност и озивчивост. Понякога ни привлича сходното, подобното и приятелят ни е нашето огледало, с него сверяваме себе си............понякога ни влече противоположното и приятелят ни се оказва наш антипод, който ни провокира, стимулира и развива. Приятелите могат да бъдат подобни или твърде различни личности, но да са сродни по моралното си виждане на света, по разбиранията си за доброто и злото, честното и нечестнотосправедливото и несправедливото, правдивостта и фалша............ Ценностите на приятелството са духовни: взаимното зачитане и уважение, вярата и истната, взаимопомощта........... то е свободна и безкористна връзка,себеразкриване и себеотдаване, житейско съучастие и разбирателство. Тези морални цености не само маркират територията на приятелството, но те същевременно са и граница, отвъд която магията на това интимно общуване се разрушава........ според мен има няколко вида приятелства и те зависят именно от характерите на хората.....истинско приятелство, нраствено чистото и извисеното, приятелството за полза, за удоволтсвие и на подчинение или превъзходство. За полза и удоволствие са нетрайни приятелства, бързопреходни, защото целите им са користни, подбудите им са безкруполни. Приятелството на подчинение или превъзходство засяга отношенията между родители и деца, между началници и подчинени, между управлявящи и поданици............. колко леко се чете на кирилица........ Особеността произтича от бариерата, поставена от възрастта, ранга или властта. Това е приятелство, което поставя немалкият проблем за свободата на едната от общуващите страни, което я принуждава към по големи компромиси, което я заставя да цени чуждото достойнство, да го уважава, но и да поставя своето в зависимост от добрата воля и желание на другия........ жалко е, но е така. Приятелството е свобода........ доколкото сами избираме приятелите си, сами определяме взаимотношенията си с тях, сами приемаме границите на приятелството. Приятелството е несвобода, доколкото собствената ни свобода, както и личното ни достойнство не бива да ограничават или накърняват човека до нас...........приятелството залинява и умира, наранено от лъжа и лицемерие, от предателство, от огласяване на неговите тайни, от грубост и незаинтересованост, от липсата на всеотдайност. Приятелството умира не само от зли помисли, от лоша дума и постъпка, но и от привнасянето в неговата морална тъкан на мотиви извън моралните....................... Конфликтът и компромисът са двете лица на приятелските взаимоотношения. Конфликтът, от една страна, със себе си, конфликт между собствената представа за идеално приятелство и реалната връзка с другия, липсата на конфликт би означавало еднаквост, тъждественост на ценностното преживяване на себе си и на другия в приятелството, което е невъзможно........... c’est impossible. Но дори да е възможно, еднаквостта не поражда единство и хармония. Единството и хармонията се раждат в различията .......проблемът не е в наличието на конфликта..........отстъпката, отдаване ценностен превес на достойнството на другия пред самия конфликт, извинението, молбата, прошката – всичко това очертава компромиса. Компромисът е елемент на човешката култура, много често именно умението да се прави компромис, да се прощава, изисква повече мъжество на духа и благородство, отколкото натрапчивата вярност на собствените принципи. Всеки си има принципи, но приятелството е съвместяване на моите и твоите принципи, общо дело, в което......... се раждат нови принципи – тези на свободно избраната заедност. Приятелите са нужни на младите, за да избягват съдбоновните грешки в живота, а на старите, за да ги ласкаят и при недостатъци от немощ да им помагат да постъпват добре и правилно, а в разцвета на живота те са нужни за прекрасни постъпки, съвместно извършени от двамата, тъй като заедно хората са способни и на разбиране, и на действие............съществуват устойчиви различия в зависимост от пола.........при мъжете приятелите са хора, с които се извършват съвместни дейности, докато при жените това са тези, на който можеш да се довериш, от които можеш да получиш емоционална подкрепа.........младежите очакват от приятелите си да бъдат забавни, а възрастните – да бъдат полезни и да помагат. Проявяваме услужливост и щедрост не за да спечелим благодарността .........нима ще преобърнем услужливостта в лихварство, а понеже по природа сме предразположени към щедрост, по същият начин според нас заслужава да се стремим към приятелството не заради надеждата за изгода, а тъй като самата обич е цялата печалба от него. Хората, които като животни свеждат всичко до удоволствията, са напълно несъгласни с всичко това.......... а и какво чудно? Чуството на симпатия и доброжелателна обич се ражда естествено, след като се проявят добрите качества на един характер. Тези, които се стремят към тях, се проявяват привлечени и се приближават все повече, за да могат да се радват на характера и най вече на общуването с човек, когото са заобичали, за да бъде обичта им еднаква, за да могат по – скоро да помагат, отколкото да си искат отплата за помощта, и тази готовност да бъде източник на достойното за уважение съперничество между тях............ приятелството е по – необходимо от въздуха, огъня и водата. То е толкова приятно, че да се лиши човек от приятели, е все едно да се лиши от слънце.............. да отминавам слабостите на своите приятели, да си затварям очите и да замижавам пред техните недостатъци, да обичам и дори да се възхищавам на очевидните им пороци като на добродетели, не е ли това почти глупост? Когато един целува бенката на обичната си, когато брадавицата доставя наслада на другиго........ а когато баща твърди, че кривогледият му син е с хитро поглеждащи очи: не е ли това, питам, чиста глупост? Да! Три пъти и четири пъти е глупост, но тази единствена глупост свързва приятелите и вече свързани ги запазва....................................истинските симпатии са прекрасно нещо, но при тях двама души се превръщат в едно. Измамните са отвратителни, защото при тях пак оставаш сам, без първоначалното безразличие, което е по – добро от ненавистта.......неизбежна последица на измамата и разочарованието. Затова аз приемам и се възхищавам от приятелството, защото то се корени в съществени съответствия в интелекта и темперамента.
Любовта........... любовта е преживяване, част от нашият живот – негов смисъл или падение, красиво напрежение на жизнениете сили или безутешно страдание, уникален, неповторим феномен. Любовта поставя на изпитание личността, всяко общуване – а любовното с особена сила, поставя извечният проблем за моралното самопреживяване. Усещането че личността ти живее в света на любовта, е предизвикателство за нейното достойнство...............свободното самосъществуване с другия и чрез другия или животът “ в сянката на другия” са двата полюса, между които възникват многото лица на любовта. Животът с другия – съвместният живот – колкото и щастлив да е той, не отнема отговорността на личността от собствените чувства, мисли, страсти, въжделения, постъпки..........самосъзнанието за отстояването на собственото достойнство, верността, уважението към любимия човек, нагласата да споделиш неговите радости и тревоги, да бъдеш там, при него, са основата на човешкото самоуважение в любовта. Обратно................ зачертаването на собствената личност в името на това да не изгубиш другия, е в същото време и загубата на собственото Аз, принасяне себе си в жертва на другия. Кому е нужно това? На другия? Любовта едва ли е поробване. Тя едва ли би се възродила от жертвата. Поставянето на себе си в положението на раздаващ се, е магията на любовта. Защото любовта е и грижа, изискваща себеразкриване, себеоткриване. Границата обаче, зад която раздаването на себе си губи своя смисъл, е достойнството на любящия. Любимият – това е съществото, дарено с най – силните чувства, с най – светлите помисли. Единствено майчинството може да съперничи по красотата на това отношение. Силата на чуствата не засенчва целостността на личността, обърната към другия. Топлотата на любящия сътворява атмосферата, в която любимият може най – пълно да прояви себе си. Съзнаването на тази заедност на живота е и съзнаването, че някой друг в този свят има потребност аз да бъда добър, че моят стремеж към хармония, свобода и човечност не е напразно осъзнаване на значимостта на другия, на неговите достойнства. Любовта обаче, е тясно свързана със сексуалноста............... брей кво ми идва в главата............ Защото е цялостно и взаимно отдаване. Но сексуалният живот на човека е възможен и без Голямата Любов. Това интимно преживяване е подвластно на окултуряване, както и всяка човешка изява изобщо............................... Съвременният човек разграничава любов и секс, като различни реалности. Сексът, извън контекста на любовта, удовлетворява определени вътрешни напрежения на човека и в такъв смисъл е израз на базисни потребности – физиологически и психически.................. още малкото дете има потребност от топлота, нежност, обич...........които най – напред се даряват от любящата майка..........по късно с неговото съзряване индивидът разпростира тези чисто човешки потребности върху околните, върху представители на другия пол – евентуални “обекти” на неговите сексуални желания..............затова си мисля, че сексуалният акт не е само и единствено физиологичният акт, в него прозира и търсенето на топлота, съпричасност, взаймност..........именно тази взаимност описва най добре моралните измерения. Срещат се две желания: всяка от страните е пожелала другата. В противен случай, когато желанието не е взаимно, половият акт се превръща в манипулация на този, който е предмет на желание и потребление. Затова даването.................. по правилно е .........отдаването и вземането са и морален проблем. Сексуалният акт ..................та сексуалният акт тук и сега рефлектира върху живота на тези, които го извършват. Дори и да е еднократен акт, акт между хора, който са се срещнали само веднъж и повече никога няма да се срещнат, той си остава своя отпечатък върху човешката съдба. Той е значим момент в живота на всеки, момент на съприкосновение с другата индивидуалност, момент, от висотата на който може да се преосмисли целият житейски път и същевременно да се промени неговата посока. Като се отдава във властта на половия живот, човек губи власт над самия себе си. В индивидуализираното полово влечение човек, като че ли престава да бъде личност, превръщайки се във функция на безличният процес.......... сексуалността носи безличен характер, докато еротиката носи личностен характер – това е огромната същност на разликата, половото влечение и влюбеността нямат никаква пряка и задължителна връзка, дори и е възможно половото влечение да намалее от влюбеността. Влюбеността е насочена към неповторимото индивидуално същество, към една личност и в нея не може да има замяна. Нерядко могат да се видят двама души, влюбени един в друг, да не изпитват любов повече към другиго............на практика тяхната любов – това е егоизъм на двама. Двама се отъждествяват един с друг и решават проблема със самотата, но доколко те са отделени от цялото останало човечество, те остават и отделени един от друг и всеки от тях е отчужден от самия себе си. Тяхното преживяване е илюзия, еротичната любов има предпочитание, но в другия човек тя обича цялото човечество, всичко живо и тъй прекрасно.............Любовта към някого – това не е просто силно чувство, това е решимост, това е разумен избор, това е обещание. Ако любовта беше само чувство, то не биха били основателни обещанията за взаимна вечна любов. Чуството идва и си отива.............
Бъдете здрави!
|
Приятелство, любов...