Как може да ти разказвам за нещо, което не съществува? Не че аз го нямам, не съществува въобще?

А и "духовните постижения" са последното нещо на този свят, което ме интересува! Искам да заявя - определено въобще не се интересувам от неща като "усъвършенстване", "себепознание", "просветление" и още каквото там се сетите!
Това са капани за наивници, които търсят измъкване от неудачите си в единствения съществуващ свят - МАТЕРИАЛНИЯ. Това е и целта на цялата "духовност" - неуспелите /защото само една малка част от хората успяват - така е устроен света/ да намерят някакъв смисъл в иначе нерадостното си съществувание. Успокоение, почиващо само и единствено на самозаблуда.
Аз може и да не съм успял, но предпочитам да гледам нещата в очите, да посрещна факта, че живота не е радостно преживяване, отколкото да се самозалъгвам, че има и други, по-висши неща /разбирай духовни, ха-ха-ха!/, че материалният свят не е всичко, което съществува и т.н. и т.н.
Но друго няма - живееш /при 90 % от хората кофти/ и когато му дойде време - гушваш букетчето. И това - няма карми, няма марми, няма прераждания или задгробен живот /както си го представят християните/. От теб остава само споменът у другите и остават потомците ти; остават нещата, които си направил. Явно подобна перспектива не е удовлетворила хората още от време оно. И са си измислили религии, "духовни" учения и практики и какво ли още не.
Те това е... Радвайте се на малкото хубави моменти, които животът предлага. Много хора и тях нямат.