|
Счита се, че най-важното в храненето - не се обиждайте, че аз формулирам тези неща така упростено - това е, което изяждаме. Разбира се, това е много важно какво ние изяждаме.Но голяма част от това, което изяждаме, служи съвсем не за това,за да бъде прието в организма и влюченов него в качеството на субстанция, а за това, да отдадат на организма тези сили, които са заключени в храната, и с това стимулират неговата активност. И голяма част от това, което ние по такъв начин приемаме в себе си, с същност, отново се отделя от организма. Така че може да се каже, че храненето става дума не само за тегловни съотношения в обмяната на веществата, а основно за това, че с хранителните вещества ние можем по правилен начин да приемаме в себе си живи сили. Тези жизнени сили са ни нужни, например, еогато ние ходим или работим, въобще когато движи ръцете.
А всичко, което организма се нуждае за натрупване в себе си на вещество, за да, така да се каже, обогати със субстанции - тези субстанции, които след това отново се отделят, понеже всеки 7-8 години протича образуване на нови субстанции, обновление на организма - всичко това голяма част постъпва в организма не чрез храната, а чрез сетивата, чрез кожата, чрез дишанетою Така че всичко, което организма приема в себе си и натрупва субстанциално - всичко това той получава непрекъснато от окръжаващата среда в крайно тънка дозировка и уплътнява едва в себе си. Всичко това постъпва в организма от въздуха, уплътнява се и се втвърдява дотолкова, че накрая може да бъдедаже отрязано под формата на нокти, косми и т. н. И обикновенно установяваната последователност: постъпваща храна, преминаване през организма, отделяне на нокти, косми и т.н. - е съвършенно невярна. Правилната е следната: дишане, тънки постъпления чрез сетивата, даже чрез зрението,после преминаване през организма, и след това отделяне. Също, което постъпва чрез стомаха, е важно за нас затова, понеже притежава вътрешна подвижност, подобно на горивото; чрез нея в организма влизат сили за прояваване на волята, която действа в тялото.
Може да се изпадне в пълно отчаяние, виждайки, как против това, което се явява истина, което просто е явно от духовното изследване, излизат възгледите на съвременната наука, утвърждаваща именно обратното. Може да се изпадне в отчаяние, защото със съвременната наука въобще е така трудно да се дойде към разбиране по най-важни въпроси. Но разбиране трябва да дойде, защото без това науката неизбежно ще стигне до задънена улица именно във въпросите на практическия живот.
Рудолф Щайнер
"Духовнонаучни основи на успешното развитие на селското стопанство"
"Грехът не се заключава в яденето, а в чрезмерното ядене.
Когато човек претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в
стомаха и в червата остава необработена част от храната, която
започва да се разлага и образува отровни газове.
Храносмилателната система трябва да се държи в изправност.
Едно е вярно: всички поети, писатели, учени, които са създали
нещо велико, са били хора на Божествената любов. Физическа
храна те са възприемали малко, понеже са владеели един особен
закон, според който са приемали храна чрез порите си, направо
от въздуха."
"Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и
дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата
страна или само на дясната, не можеш да си здрав; ако широко
отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното
храносмилане - не може да си здрав; ако при хранене мислиш
лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против
живота, не можеш да бъдеш здрав."
"Човек трябва да яде и да мисли за храната, която приема, както
и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни
болести.
Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е
заета с други неща, не мисли за храната, която приема, не
благодари за благото, което му се дава в момента. Яжте и
мислете за това, което ядете, и благодарете. Разумният свят
следи човека как се храни. Ако яде бавно, дъвче добре,
благодари, те му помагат във всички работи. Ако човек не може
да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето,
животът сам по себе си ще остане неразбран. Както мисълта,
чувствуването и действието са неразривно свързани, така трябва
да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето.
Правилното хранене е музикален процес. Дъвченето да е
спокойно, енергично, да се смеля храната на кашица и тогава да
се изпраща в стомаха. Целият процес да трае около 50 минути.
Разумният може да употреби само сто грама хляб на ден, но той
знае как да го използува. Всичко се крие в мисълта на човека.
Умът е проводник на живота. Не е въпрос до трупане на
богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравият се
отличава по това, че е организирал силите на своето тяло.
Онези, които дълго време са изучавали закона за храненето,
употребяват само по петдесет грама или сто грама ориз на ден и
са здрави. Със сто грама масло ти цяла година можеш да живееш.
Със 150 грама кашкавал ти цяла година можеш да живееш. Тази
наука за хранене я знаеше Христос и можа с пет хляба да
нахрани пет хиляди души. Откъде дойде този хляб? От въздуха.
Той знаеше закона за превръщането на материята. Той можеше,
вярваше и обичаше, защото живееше според законите на Любовта,
Мъдростта и Истината. Всеки човек, който живее по тези закони,
същото може да направи."
"Под думата хранене, в широк смисъл, се разбира процес на
възприемане - възприемане на живите сили в природата. Тези
живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез
светлината и топлината, а най - после и чрез живата мисъл.
Това са все среди, които трябва да минат през човешкия
организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях.
Разумният човек има начини, методи, чрез които може да извлича
живите сили от тия среди."
Беинса Дуно
|
за храненето и...
