Честито, криябанке! Желая ти успех на това поприще!

Споделям мнението ти за "бабичките". Сигурно си забелязала, че съм доста нетърпим към фанатизма. Чак понякога се стряскам, да не изпадна в антифанатичен фанатизъм . Особено ми е жал, като видя млад/а дядко/бабка с изпит ум. А пък за релацията "религиозен = прозрял истината" имам сериозни възражения, които, предполагам, отместват спора сега към думата "прозрял".

Айнщайн, въпреки голямата си слава (дошла при това приживе) е една много трагична личност. Той прави наистина големи прозрения на младини, но зрелостта и старостта му са време на упорит стремеж без достигане на желаната от него цел. (Този успех липсва и досега: явно Айнщайн не е бил виновен, но това надали е голяма утеха). Та прозрението не е нито нещо по желание, нито се спуска свише. Много обективни и субективни предпоставки има то. Ама хайде, стига съм му дъвкал костите на човека. Аз страшно много го уважавам за много неща.

Тъй или иначе самото търсене, самата борба за нещо също си струва усилията, но ние сме свикнали да се чувстваме доволни само от достигането на крайната цел (колкото и да разбираме, че съвсем крайни цели няма). Блажен е, който успее да си постави за цел постепенността в развитието и усъвършенстването на нещо (включително себе си) и съумее да се радва на това.

Аз съм на мнение, че такова животно - "директно разбиране" - нема. Ако под прозрение разбираш директно разбиране, може би донякъде ще се съглася да наричам предполагането му религиозност, макар и с много, много уговорки (защото религиозността изисква още вярвания). Директното разбиране предполага абсолютна истина и абсолютно неизкривено отражение - животни, дека също ги нема. Ние сме все пак само едни жалки творения, нищожна част от целия чуден и величествен свят. Да претендираме за подобни неща е нескромно и даже смешно. Сигурно ще се съгласиш, че нашето познание отдавна е ударило горната граница на възможностите на индивида и сега практически всичко ново, което човечеството като цяло узнава и научава, се дължи на колективни, обществени усилия (на много индивиди едновременно с много съществена роля на предаването на знанията - още Патанджали казваше нещо за "авторитетното слово").

Като съм тръгнал да се заяждам, да споделя и това: Отдалечаването от центъра те тревожи, защото познанието, което търсиш в Крия йога, зависи твърде много от това, кой и как говори. Аз не се притеснявам от това, колко пъти е преписван учебникът по физика, докато достигне до мен, защото описаното в него намира потвърждение в природата и всеки може да го види и пипне. Учебникът е помощник на ума да зададе въпроси на природата и сам да чуе и си разтълкува отговорите. Ако трябва да разчиташ твърде много на това, какво този е казал, а онзи - рекъл и нямаш обективен критерий за оценка на казаното - лошо.