Благодаря за отговора!
Аз бих си признал по-голям грях от неразбирането, а именно – неприемане.
Виж сега, аз се опитвам да осмисля новите за мен идеи от максимално общи позиции – такива, които се основават на не повече от практическия опит, здравия смисъл и логиката.
Когато за разбирането на нещо е нужна специфична вяра, която не е безусловно необходима за действието на практическия опит, здравия смисъл и логиката, аз съм нащрек и имам едно на ум.
За “разбирането” на това, за което говориш, е нужна вяра в обективното съществуване на обекти като (цитирам) “свръхсъзнание, бог на идеите, бог на чистото себе, ефирни тела, чакри, енергии”. Тъй като аз нямам нужда от и не желая подобна вяра, явно е немислимо когато и да било и както и да било да постигна такова “разбиране”. Не мога да разбера нещо, което за мен е просто лишено от смисъл.
Малко провокативно май прозвуча, та дано не бъда разбран криво. Само споделям и се наслаждавам на обмяната на мнения.
Аз също нямам нищо против ритуалите. Сам участвам с удоволствие в някои ритуали. Дали са повик за осъзнатост – позволявам си малко скептицизъм по въпроса. Май някои общоразпространени ритуали повече отвличат съзнанието от същността на ритуализирания обект, отколкото да го насочват към него. Схващам ги повече като специфична изява на колективно съзнание. То е нещо много различно от индивидуалното. Виж, задължителните ритуали не ги харесвам. И не ритуалите, а задължителността.
Всичко хубаво!